Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
те никога нямаше да го признаят пред Ханс – което означава-
ше, че параноята му не беше изцяло неоснователна. Тъй като
никой от алхимиците не му отговори, Ханс прие това като съ-
гласие с правото му да се заеме с разпита на Сидни.
– Познаваш ли тези тримата? – Ханс посочи към моите
приятели и Сидни поклати глава. – Някога свързвала ли си се
с тях?
– Не.
Ханс замълча за кратко, сякаш се надяваше, че Сидни ще
промени отговора си, но тя не го направи.
– Тогава как така си се забъркала с Хатауей?
Тя го изгледа напрегнато. В кафявите ѝ очи се четеше страх.
Не бях сигурна дали беше точно заради Ханс. Реално погле-
днато, сега тя имаше достатъчно основания да бъде толкова
нервна, като например фактът, че се намираше тук, а също и
наказанието, което евентуално щяха да ѝ наложат алхимици-
те. Разбира се, съществуваше и Ейб. Технически погледнато,
той беше причината тя да се забърка в тази каша. Сега тряб-
ваше просто да натопи него, като се оправдае с това, че я бе
изнудвал. Така щеше да се измъкне невредима от цялата исто-
362
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
рия, но щеше да си навлече неговия гняв. Сидни преглътна и
се опита да изгледа Ханс предизвикателно.
– Срещнах Роуз в Сибир.
– Да, да – каза Ханс. – Но как се стигна дотам, че ѝ помогна
да избяга?
– Нямам нищо общо с бягството ѝ от това място! – възмути
се Сидни. Предполагам, че това бе само половината истина. –
Тя се свърза с мен преди няколко дни и ме помоли да ѝ помог-
на да стигне до някаква къща край Детройт. Твърдеше, че била
невинна и че това щяло да ѝ помогне да го докаже.
– Алхимиците знаеха, че тя е беглец – изтъкна Ханс. –
Всички получиха заповеди да я издирват. Можела си да ѝ от-
кажеш.
– Когато за пръв път срещнах Роуз, тя не ми заприлича на
убиец – искам да кажа, като се изключат убийствата на стри-
гои. Което, реално погледнато, всъщност не е убийство. – Сид-
ни пусна в ход малко от типичното за алхимиците презрение.
Добро попадение. – Така че когато ми каза, че е невинна и
може да го докаже, реших да ѝ помогна. Закарах я до къщата.
– Вече я разпитахме за това – намеси се Стантън раздраз-
нено. – И ви казахме, че сме го направили. Това, което е из-
вършила, е било глупаво, наивна грешка в преценката ѝ. Но
това е наша вътрешна работа, а не ваша. Вие се погрижете
за вашата демонична убийца. – Изрече тези думи донякъде
небрежно, сякаш се готвеха да отведат Сидни у дома и да ѝ
се скарат като на непослушно дете. Аз обаче се съмнявах, че
всичко ще се окаже толкова просто.
– Кои бяха с нея? – попита Ханс, без да обръща внимание
на думите на Стантън.
Презрението на Сидни нарасна.
– Един от тях беше онзи мъж... Дмитрий Беликов. Този,
когото вие приемате за „излекуван“. Не зная кои бяха други-
те, двама мъже и една жена. Така и не се представиха. – Това
беше добре скалъпена лъжа, защото престорената ѝ неприя-
зън към Дмитрий прикриваше факта, че тя познаваше остана-
лите ни спътници.
Лиса се наведе нетърпеливо напред и заговори, преди Ханс
да успее да я спре:
363
р и ш е л м и й д
– Защо бяхте в Детройт? И как може Роуз да изчисти името
си? Особено с Джил?
Ханс не изглеждаше много щастлив от това прекъсване, но
не се съмнявах, че той също беше любопитен да узнае пове-
че за Джил и Детройт. Заради това не каза нищо, може би с
надеждата, че някой може да се изпусне и да разкрие важна
информация. Сидни обаче продължи да играе ролята на дис-
танцирана и хладна особа.
– Нямам представа. Изглежда, че това момиче Джил също
нищо не знаеше. Роуз само ми каза, че трябва да стигне до нея, затова ѝ помогнах.
– И ти ѝ повярва просто така, на сляпо? – учуди се Ханс. –
Наистина ли искаш да ме убедиш, че си ѝ се доверила толкова
лекомислено?
– Тя е моя... – Сидни прехапа устни, за да не каже думата,
която, предполагам, беше „приятелка“. Но бързо се съвзе и
отново доби деловото изражение на професионалист. – В нея
има нещо, което вдъхва доверие, а си помислих, че ще бъде
загуба на време и средства, ако алхимиците ви помагат да
преследвате грешния убиец. Реших, че ако е виновна, винаги
можех да я издам. Освен това си помислих... помислих си, че
ако аз успея да разреша този сложен случай, ще спечеля дове-
рие, одобрение и повишение. – Това беше добра, много добра