Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
наслаждавах на тази близост.
Все пак сънят беше от съществено значение. Съставихме
си график за дежурствата на смени. Той щеше да остане буден,
докато аз си почивам. Имах чувството, че ако не заспя, той
също няма да го направи, когато му свърши смяната. Затворих
очи и този път не сърцето си трябваше да успокоявам. А мозъ-
ка си, който препускаше бясно като хамстер във въртележка,
докато се опитвах да реша какво да предприема. Да се отведе
Джил в кралския двор. Да се отведе Джил в кралския двор.
Само това беше важно. Ще се свържем с някой, който може да
стигне до Джил. Двамата с Дмитрий ще се скрием някъде, така
че в скоро време всичко само ще се уреди...
– Слава Богу.
Извърнах се рязко. Дори не бях осъзнала, че съм потънала
в сън, подвластен на магията на духа. Отново се намирах в гра-
дината на Соня, къпеща се в слънчева светлина и разноцветни
багри, а тя седеше на един стол и ме гледаше очаквателно.
– Боях се, че през цялата нощ ще останеш будна, за да
бдиш – продължи тя.
– Щях да го направя, ако имах възможност – отвърнах ѝ,
като се претърколих до нея. Не очаквах именно нея да видя в
сънищата си, но поне се свързах с някой от външния свят. Бях
облечена със същата рокля в черно и бяло, но за разлика от
реалността тази тук беше чиста и здрава. – Дмитрий смята, че
сме на сигурно място, макар че остана да будува, разбира се.
– Разбира се. – В очите ѝ проблесна оживление, но само за
кратко.
– Къде си? – попитах я. – Заловиха ли те пазителите?
– Не се добраха до мен – заяви тя самодоволно. – Вие два-
мата сте техният приоритет, а с помощта на малко внушение
те въобще не ме забелязаха. Измъкнах се... макар че не ми се
искаше да изоставям Емили.
Разбира се, че съчувствах на Емили, но бях твърде раз-
вълнувана от бягството на Соня. Най-после някакви добри
новини.
348
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Но ти можеш да отведеш Джил в кралския двор. Нали си
свободна.
Соня ме погледна така, сякаш бях заговорила на чужд език.
– Не мога да стигна до Джил.
Намръщих се.
– Да не е поставена под строга охрана?
– Роуз – каза ми Соня. – Джил въобще не е с пазителите.
Виктор и Робърт я отвлякоха.
349
Г л а в а 2 6
Тя е какво? – възкликнах. Птиците в градината на съня
ми тутакси замлъкнаха. – С тях? Заради това ли са из-
викали пазителите?
Соня остана спокойна, но леко се намръщи.
– Виктор и Робърт не са повикали пазителите. Защо да го
правят?
– Защото... защото са искали да се отърват от мен и
Дмитрий...
– Може би – промърмори Соня. – Но не и докато са в къща-
та. Също като теб, и Виктор е обявен за издирване. Успяха да
се измъкнат само благодарение на магията на Робърт.
– Тогава кой... – Отговорът ме порази. Простенах. – Джон
и Емили. Трябваше да се досетя, че няма да е толкова лесно.
Прекалено бързо приеха бегълци в къщата си.
– Всъщност си мисля, че е бил само Джон. Емили действи-
телно вярва, че си невинна... макар че появата ти никак не ѝ
хареса. Освен това според мен тя не би се обадила на пазите-
лите, за да не привлече допълнително вниманието към Джил.
Не бих се изненадала, ако се окаже, че Джон дори не я е пре-
дупредил, че е повиквал пазителите. Той вероятно смята, че
прави услуга на всички.
– А вместо това изгуби заварената си дъщеря – довърших
вместо нея. – Но защо Виктор и Робърт са я взели със себе си?
И как, по дяволите, двама стари мъже са успели да обуздаят
една тийнейджърка?
350
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Соня сви рамене.
– Вероятно са по-силни, отколкото изглеждат. Много е ве-
роятно внушението също да е изиграло роля. Но защо са я
отвели? Трудно е да се каже. Виктор винаги е мечтал да при-
тежава власт и могъщество. Да държи под контрола си неиз-
вестния досега член на фамилията Драгомир, е отличен начин
да се сдобие с власт.
Подскочих.
– Никога няма да успеем да я отведем в кралския двор.
– Трябва просто да я намерим – каза Соня. – Което ще мога
да направя, когато тя заспи.
– Още посещения насън – промърморих и отново се за-
редих с надежда. – Трябва още сега да се свържеш с нея. От-
крий...
– Опитах. Но не се получи, защото тя не е заспала. Готова
съм да се обзаложа, че докато не си осигурят значителна пред-