Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
– Ти си убил морой! – извика Ханс. Очевидно се бях вклю-
чила в средата на разговора. – Как да не е проблем? Ти си
обучаван да ги защитаваш!
– Точно това направих – каза Еди. Беше толкова спокоен,
толкова сериозен, че ме споходи смешната мисъл, че все едно
беше Дмитрий младши. – Аз я защитавах. Каква е разликата,
ако заплахата идва от морой или стригой?
– Нямаме доказателства – изръмжа Ханс.
– Имате трима свидетели! – озъби се Кристиан. – Да не
искате да кажете, че показанията ни нямат никаква стойност?
– Казах само, че вие сте негови приятели, което прави по-
казанията ви съмнителни. Бих искал някой пазител да ги по-
твърди.
Сега бе ред на темперамента на Лиса да се възпламени.
– Имаш такъв! Еди беше там.
– И нямаше начин да я защитиш, без да убиваш нападате-
357
р и ш е л м и й д
ля? – обърна се Ханс към Еди.
Еди не му отговори. Знаех, че в момента сериозно обмисля
въпроса и се питаше дали наистина не бе допуснал фатална
грешка. Накрая поклати глава и заговори:
– Ако не го бях убил, той щеше да убие мен.
Ханс въздъхна. В очите му прозираше умора. Не беше
трудно да му се ядосам, но трябваше да си напомня, че той
просто си вършеше работата. И успяваше да издържи на на-
прежението.
– Никой от вас, повтарям, никой ли не е виждал някога този
мъж?
Лиса още веднъж се вгледа в снимката, като потисна тре-
перенето си. Не, не го бе разпознала по време на нападени-
ето, не го разпозна и сега. В нападателя наистина нямаше
нищо отличително – нито една особена черта, която да бъде
посочена. Другите ми приятели също поклатиха глави. Лиса
смръщи чело.
– Да? – попита Ханс, като реагира веднага на тази незначи-
телна промяна в изражението ѝ.
– Не го познавам – бавно изрече тя. В спомените ѝ изплува
разговорът с портиера Джо.
– Как изглеждаше този мъж? – беше попитала тя Джо.
– Най-обикновен. Нищо особено. Освен ръката му.
Този път Лиса се вгледа в снимката малко по-продължител-
но и чак сега забеляза, че ръката му беше увредена – два от
пръстите му бяха извити. Вдигна очи към Ханс.
– Не го познавам – повтори тя. – Но мисля, че зная кой
може да го разпознае. Има един портиер... по-скоро бивш
портиер. Този, който свидетелства срещу Роуз. Мисля, че
той е виждал този мъж и преди. Имали са някакви делови
отношения. Михаил смяташе да се погрижи да не напуска
кралския двор.
Ейдриън не изглеждаше много щастлив от намесването на
Джо, тъй като можеше да се разбере за подкупа на майка му.
– Ще трябва доста да се поизпотят, докато го накарат да
проговори.
Ханс присви очи.
– О, ако той знае нещо, ще го накараме да говори. – Кимна
358
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
рязко към вратата и един от пазителите до Еди пристъпи към
нея. – Намери този мъж. И изпрати тук нашите „гости“. – Па-
зителят кимна и напусна стаята.
– Какви гости? – попита Лиса.
– Е – отговори ѝ Ханс, – любопитно е, че спомена за Хата-
уей. Защото току-що успяхме да я засечем.
Лиса се вцепени. Обзе я паника. Те са намерили Роуз. Но
как? Ейб я бе уверил, че съм в безопасност в някакъв град в
Западна Вирджиния.
– Тя и Беликов са били забелязани край Детройт, където
отвлекли едно момиче.
– Те никога... – Гласът на Лиса внезапно секна. – Детройт
ли? – Струваше ѝ огромно усилие да се сдържи и да не отпра-
ви въпросителни погледи към Кристиан и Ейдриън.
Ханс кимна и макар да си даваше вид, сякаш съвсем скоро е
получил това сведение, аз знаех, че следеше внимателно дали
моите приятели ще се издадат с нещо.
– С тях имало още няколко души. Някои от тях избягали, но
ние заловихме един.
– И кого са отвлекли? – поинтересува се Кристиан, не по-
малко удивен. Той също смяташе, че сме се укрили надеждно.
– Мастрано – каза Ханс. – Някоя си Мастрано.
– Джил Мастрано? – възкликна Лиса.
– Малкото сладкишче? – удиви се Ейдриън.
Ханс явно не беше наясно с този прякор, но нямаше въз-
можност да зададе следващия си въпрос, защото тъкмо тогава
вратата се отвори. Влязоха трима пазители, а с тях и Сидни.
359
Г л а в а 2 7
Ако бях там, сигурно ченето ми щеше да увисне до
земята. От шока да видя Сидни, както и гледката на
човешко същество на територията на кралския двор.