Спомен за светлина

Знаеше, че е нужен на Егвийн. Сега - повече от всякога. Нощем в лагера се промъкваха Сенчести с мечове Такан’дар, за да отнемат живота на Айез Седай. Гавин пазеше лично Егвийн, докато тя спеше, и разчиташе на нея да отмие умората му, когато го надвиеше. Спеше, докато тя беше на заседания със Съвета на Кулата.

Настояваше всяка нощ тя да спи в различна палатка. От време на време я увещаваше да Отпътува до Майен и леглата в двореца. Не го беше правила от няколко дни. Аргументите му, че трябва да нагледа Жълтите и работата им по Цяра, не вършеха работа. Росил Седай държеше здраво в ръцете си нещата там.

Продължиха навътре в лагера. Някои войници се кланяха - тези, които не бяха дежурни в момента. Други се отправяха бързо към бойното поле. Гавин въздъхна. Твърде млади бяха повечето, твърде неопитни.

Други бяха Заклети в Дракона, а знаеше ли човек какво да мисли за тях? Между Заклетите в Дракона имаше айилци, което според него беше логично. Всички айилци бяха общо взето Заклети в Дракона, поне според него. Но в редиците на Заклетите в Дракона се мяркаха и Айез Седай. Гавин нямаше много добро мнение за избора им.

Лагерът беше огромен. Храната се донасяше ежедневно през портали във фургони - някои теглени от онези неблагонадеждни метални машини от Кайриен. На заминаване фургоните откарваха дрехи за пране, оръжия за поправяне и ботуши за кърпене.

Общо взето беше доста ефикасен лагер. Не гъсто населен обаче, след като почти всички прекарваха дълги часове на бойното поле. Всички освен Гавин.

Знаеше, че е нужен и че това, което върши, е важно, но не можеше да се отърве от чувството, че е прахосан. Беше един от най-добрите майстори с меча, а стоеше на бойното поле само по няколко часа на ден, за да убие някой заблуден тролок, оказал се толкова глупав, че да напада две Айез Седай.

Егвийн кимна на Силвиана да си върви и обърна коня си към командната палатка.

- Егвийн…

- Искам само да проверя как са нещата - каза му тя спокойно. - Елейн уж трябваше да прати нови заповеди.

- Трябва да спиш.

- Напоследък май нищо друго не правя.

- Когато се биеш на бойното поле, струваш колкото хиляда войници - каза Гавин. - Ако трябваха двайсет и четири часа сън, за да си в достатъчно добра форма да опазиш хората за два часа, щях да те посъветвам да спиш. За щастие не трябва толкова - но и не е нужно да се изтощаваш толкова.

Усети раздразнението й по връзката, но тя бързо го потисна.

- Прав си, разбира се. - Изгледа го накриво. - И няма нужда да се чувстваш изненадан, че го признавам.

- Не съм изненадан.

- Мога да усещам чувствата ти, Гавин.

- От нещо съвсем друго е - каза той. - Спомних си нещо, което Слийти каза преди няколко дни, шега, която не бях разбрал досега. - Погледна я невинно.

Най-сетне това му спечели усмивка. Съвсем лека, но и това стигаше. Не се усмихваше много напоследък. То пък кой ли се усмихваше?