Спомен за светлина

Полето, на което стоеше Гавин, беше близо до мястото на първия сблъсък на Айез Седай с тролоците. Бяха дошли от хълмовете и се бяха придвижили по-навътре в равнините на Кандор. Продължаваха да задържат тролокското настъпление и дори бяха успели да изтласкат главните сили на врага няколкостотин крачки назад. Общо взето тази битка вървеше по-добре от очакваното.

Сражаваха се вече от седмица на това открито безименно кандорско поле. Беше разровено и раздрано, все едно преорано преди сеитба. Толкова много мъртви имаше тук - най вече Твари на Сянката, - че дори прегладнелите тролоци не можеха да ги изядат всички.

Гавин - с меч в едната ръка и щит в другата - беше пред Егвийн. Задачата му беше да унищожава тролоците, пробили през атаките на Айез Седай. Предпочиташе да се бие с меч и кинжал, но срещу тролоците този щит му трябваше. Някои от войниците го смятаха за глупав, че използва меч. Предпочитаха пики или алебарди, каквото и да е, с което да задържат чудовищата на разстояние.

Само че човек не можеше да се _дуелира_ с пика. С пиката си като тухла в стена. Не си толкова войник, колкото преграда. Алебардата беше по-добра: имаше поне острие, за чието използване трябва известно умение - но нищо не можеше да му даде същото усещане като меча. Когато се биеше с меч, Гавин контролираше боя.

Към него връхлетя тролок, с лице наполовина овнешко, наполовина - човешко. Имаше по-човешки черти, отколкото повечето, и размахваше боздуган с Пламъка на Тар Валон на дръжката, явно откраднат от паднал член на гвардията на Кулата. Беше двуръчно оръжие, но съществото го въртеше с една ръка с лекота.

Гавин се извъртя настрани и вдигна щита си срещу очаквания удар. Щитът се разтърси от ударите - един, два, три. Обичайната свирепа тролокска тактика - удряш здраво, та да повалиш противника.

Мнозина падаха повалени, истина си беше. Тъкмо затова Брин прилагаше стената от пики и редицата алебарди в новия смесен строй. Гавин беше чел за нещо подобно в исторически книги. Пиките задържаха тролоците, а след това алебардите се пресягаха през тях и посичаха краката им.

Гавин се присви настрани и тролокът се оказа неподготвен за мълниеносната му бързина. Съществото се обърна много бавно и той отпра ръката му от китката с Вихрушка на планината. Чудовището изкрещя, а Гавин се завъртя вихрено и заби меча си в корема на друг тролок, пробил през отбраната на Айез Седай.

Издърпа рязко меча от мъртвия и го заби във врата на първия тролок. Мъртвият звяр се изхлузи от острието и рухна. Беше четвъртият, убит от Гавин за днес. Той грижливо избърса меча си в кървавия парцал, който носеше на кръста си.

Погледна към Егвийн. Яхнала коня си, тя разкъсваше тролоците с Единствената сила. Айез Седай се сменяха начесто и само малка част беше в едно и също време на бойното поле. Използването на толкова малко Айез Седай едновременно налагаше войниците да поемат тежестта на боя, но Айез Седай винаги излизаха на позиция отпочинали. Работата им беше да разкъсват тролокските орди, да разбиват редиците им и да оставят на войниците да довършат пръснатите останки.