Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Отричаш ли правото ми? - попита Ранд. - Отричаш ли, че правото ми на власт над тази земя предхожда твоето с хиляди години?
- Аз… - Тюон си пое дълбоко дъх и го изгледа предизвикателно. - Ти разруши земята, изостави я. Мога да отрека правото ти.
По дърветата _изригнаха_ цветове, като фойерверки, бели и тъмнорозови. Взривовете от багри ги обкръжиха. Цветчетата напъпваха и се пръскаха, откъсваха се от дърветата, уловени от вятъра, и се завихряха над поляната.
- Позволих да живеете - каза Ранд на Тюон, - макар да можех да ви унищожа мигновено. Направих го, защото направихте живота по-добър за хората под вашата власт, макар да носите вина за начина, по който се отнесохте към някои. Властта ви е крехка като лист хартия. Държите тази земя само благодарение на стоманата и дамане, но отечеството ви гори.
- Не дойдох тук, за да ви унищожа. Дойдох сега, за да ви предложа мир. Дойдох без армии и без насилие. Дойдох, защото вярвам, че съм ви нужен, както вие на мен. - Ранд пристъпи напред и, удивително, прегъна коляно, с наведена глава и протегната ръка. - Протягам ви ръката си в съюз. Последната битка е над нас. Присъединете се към мен и се бийте.
Поляната затихна. Вятърът спря да духа, гръмовете в небето заглъхнаха. Прасковените цветчета се посипаха по зелената вече трева. Ранд не помръдваше, протегнал ръка. Тюон бе впила очи в нея, сякаш беше отровна змия.
- Хубав трик - каза Мат на Ранд. - Много хубав трик. - Приближи се до Тюон, хвана я за раменете и я обърна настрана. Селусия изглеждаше стъписана. Карийд не беше в много по-добра форма. Двамата нямаше да са от помощ.
- Виж сега - заговори й Мат тихо. - Той е добър. Недодялан е понякога, но можеш да вярваш на думата му. Щом ти предлага примирие, ще го спази.
- Представлението беше много впечатляващо - отвърна Тюон шепнешком. Леко трепереше. - Какво _все пак_ е той?
- Да ме изгори, ако знам - отвърна Мат. - Слушай, Тюон. Отраснах с Ранд. Гарантирам за него.
- Мрак има в този мъж, Матрим. Видях го последния път, когато се срещнахме с него.
- Погледни ме, Тюон. Погледни ме.
Тя вдигна глава и го погледна в очите.
- Можеш да се довериш на Ранд ал-Тор със самия свят - каза Мат. - А ако не можеш да повярваш на него, довери се на мен. Той е единственият ни избор. Нямаме време да го връщаме в Сеанчан. Чуй ме. Бях в града достатъчно дълго, за да хвърля поглед на силите ти. Ако ще се биеш в Последната битка _и_ ще си връщаш отечеството, ще ти трябва стабилна база тук в Алтара. Приеми предложението му. Той просто поиска тази земя. Е, накарай го да гарантира границите ти така, както са, и да го заяви на другите. Може да го послушат. Свали малко от напрежението. В смисъл, иначе ще трябва да се биеш с тролоците, с държавите на тази земя _и_ с бунтовниците в Сеанчан едновременно.
Тюон примигна.
- Нашите сили.
- Какво?
- Нарече ги мои сили - каза тя. - Те са _нашите_ сили. Ти вече си един от нас, Матрим.
- Добре, да речем, че съм. Чуй ме, Тюон. Трябва да направиш това. Моля те.
Тя се обърна и погледна Ранд, все така коленичил сред прасковените цветчета, които сякаш сами се бяха струпали в кръг около него. Нито едно не беше паднало _върху_ него.
- Какво е предложението ти? - попита Тюон.
- Мир. - Ранд се изправи, все така с протегната ръка. - Мир за сто години. По-дълго, ако мога да го постигна. Убедил съм другите владетели да подпишат мир и да действат заедно срещу армиите на Сянката.
- Искам границите ми да бъдат гарантирани - каза Тюон.
- Алтара и Амадиция ще са ваши.
- Тарабон и Равнината на Алмот също - настоя Тюон. - Вече ги владея. Няма да се откажа от тях.
- Тарабон и половината от Равнината на Алмот - отвърна Ранд. - Половината, която вече е под ваш контрол.
- Искам и всички жени отсам Аритския океан, които могат да преливат, като дамане - заяви Тюон.
- Не прекалявай с късмета си - отвърна сухо Ранд. - Аз… Ще ти позволя да правиш каквото искаш в Сеанчан, но _настоявам_ да освободиш всички дамане, които си пленила на тази земя.
- Тогава нямаме споразумение - каза Тюон.
Мат затаи дъх.
Ранд помълча и отпусна ръката си.
- Съдбата на самия свят може да зависи от това, Фортюона. Моля те.
- Щом е толкова важно, можеш да отстъпиш на искането ми - каза тя твърдо. - Нашата собственост си е наша. Желаеш мир? Ще го получиш с тази клауза: задържаме дамане, които вече имаме. В замяна ще ти позволя да напуснеш свободно.