Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Освен това - каза той, докато хващаше юздите и й помагаше да слезе от коня, щом стигнаха до командната палатка, - така и не бях се замислял много над факта, че един Стражник може, разбира се, да пренебрегне Трите клетви. Чудя се, колко често Сестри са намирали това за удобно?
- Не твърде често, надявам се - отвърна Егвийн. Много дипломатичен отговор.
В палатката Гарет Брин гледаше през обичайния си вече далекогледен портал. Поддържаше го дребничка Сива, която Гавин не познаваше. Брин отиде при отрупаното си с карти писалище, където Сюан се опитваше да въведе ред, нанесе няколко бележки на една карта, кимна на себе си и вдигна очи да види кой е влязъл.
- Майко. - Наведе глава и взе ръката й, за да целуне пръстена.
- Битката, изглежда, върви добре - каза Егвийн и кимна на Сюан. - Добре се задържахме тук. Май имаш планове да натиснем напред?
- Не можем вечно да се мотаем тук, Майко - каза Брин. - Кралица Елейн ме помоли да обмисля настъпление по-навътре в Кандор и смятам, че е благоразумно. Безпокоя се, че тролоците ще се изтеглят в хълмовете и ще се стегнат. Забелязвате ли, че изтеглят все повече трупове от полето всяка нощ?
- Да.
Гавин усети неудоволствието й. Съжаляваше, че Айез Седай нямат достатъчно мощ да изгарят всеки ден тролокските трупове с Единствената сила.
- Събират храна - каза Брин. - Може да решат да се придвижат на изток и да ни обкръжат. Трябва да ги задържим ангажирани тук, което означава да натиснем към онези хълмове. Обикновено би ни струвало скъпо, но сега… - Поклати глава, отиде и надникна отново през портала си към фронтовите линии. - Вашите Айез Седай владеят това бойно поле, Майко. Никога не бях виждал такова нещо.
- Не случайно Сянката правеше всичко възможно да срути Бялата кула. Знаеше, че Бялата кула е способна да владее тази война.
- Ще трябва да внимаваме за Властелини на ужаса - подхвърли Сюан, докато прелистваше документите. Разузнавателни донесения, подозираше Гавин. Малко знаеше за Сюан Санче, въпреки че беше опазил живота й, но Егвийн често говореше за жаждата й за информация.
- Да. Те ще дойдат - каза Егвийн.
- Черната кула. - Брин се намръщи. - Вярвате ли на сведението от лорд Мандрагоран?
- С живота си - отвърна тя.
- Ашамани се бият на страната на врага. Защо Прероденият Дракон не направи нещо? Светлина, ако всички ашамани минат на страната на Сянката…
Егвийн поклати глава.
- Брин, искам да пратиш конници до района около Черната кула, където все още може да се правят портали. Кажи им да препуснат бързо към Сестрите, които все още са на лагер извън Черната кула.
- Искате да я атакуват ли?
- Не. Трябва да се изтеглят колкото трябва назад, да направят портали и да се присъединят към нас. Не можем да си позволим повече забавяния. Искам ги тук.
Почука с пръст по масата.
- Таим и неговите Властелини на ужаса _ще дойдат_. Задържаха се настрана от това бойно поле, за да се съсредоточат срещу лорд Мандрагоран. Това им позволява да господстват на тяхното бойно поле, както ние на това. Ще изберем още Сестри и ще ги пратим на армията на Пограничниците. Рано или късно ще трябва да им се противопоставим.
Гавин присви устни. По-малко Сестри тук означаваше повече работа за Егвийн и другите.
- А сега - каза Егвийн, - трябва да… - Спря, като видя изражението на Гавин. - Трябва да поспя. Ако потрябвам, потърсете ми при… Светлина, не знам къде ще спя днес. Гавин?
- Настанил съм ви в палатката на Мерин Седай. Тя е дежурна в смяната след това, тъй че ще имате няколко часа непрекъснат сън.
- Освен ако не потрябвам - напомни му Егвийн и тръгна към входа.
- Разбира се.
Гавин поклати глава към Брин и Сюан, преди да я последва. Брин му се усмихна и кимна. На едно бойно поле нямаше много неща, които да изискват неотложно вниманието на Амирлин. Прекият надзор на армиите беше даден на Съвета на Кулата.
Щом излязоха, Егвийн въздъхна и затвори очи. Гавин я хвана през кръста и тя се отпусна на него. Но това продължи едва няколко секунди, преди тя да се отдръпне, да изправи рамене и да върне на лицето си маската на Амирлин. „Толкова е млада - помисли той. - А толкова много искат от нея.”
Разбира се, не беше много по-млада от самия ал-Тор. Гавин остана доволен и малко изненадан, че мисълта за него не предизвика никакъв гняв. Ал-Тор щеше да води своята битка. Всъщност това, което правеше той, не беше работа на Гавин.
Поведе я към сектора на Зелената Аджа и няколкото Стражници на пост ги поздравиха почтително. Мерин Седай имаше голяма палатка. На повечето Айез Седай им бе разрешено да донесат каквато покъщнина и мебели пожелаят, стига да могат да си направят свой портал за това и да използват своите Стражници за пренасянето. Ако се наложеше армията да се придвижи бързо, такива неща щяха да се изоставят. Много Айез Седай бяха предпочели да вземат съвсем малко, но други… е, някои не бяха свикнали на аскетичност. Мерин беше една от тях. Малцина бяха донесли толкова много като нея.