Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Същата вечер в девет часа Бен и Бепи се отбиха в къщата на Арти. Бен обичаше да обира овациите и затова той направи жеста — удари шестдесет хиляди на масата. Каза на Арти, че като дял от лихвата получава шестдесет бона в аванс за пенсионната си осигуровка. Арти не можеше да повярва. Според него това беше направо подарък. Банката нямаше претенции за тези пари. Изобщо не се бе надявал, че Бепи ще дели лихвата с него. Очаквал бе, че ще се разбира трудно с този човек.
Бен и Бепи си разделиха сто хиляди, а по-рано същия ден Але получи петдесет хиляди, половината от които трябваше да даде на Маймуната. Всичко беше от прибрания дълг към банката. Получиха добро възнаграждение за усърдието си. Това бе важно за благополучието в тяхната малка фамилия.
16.
Късно през нощта потърсиха Бепи от Мексико Сити.
— Тук продължават да работят с пълна пара — каза Джоуи Ди. — Тези мексиканци забогатяват. Купуват си нови коли, къщи… Да знаеш, Бепи, „Интернешънъл Амекс“ промени този град. Наистина дадохме рамо на икономиката им. Преди да дойдем, направо бяха умрели.
— Чудесно — отговори Бепи. — Ние помагаме на тях, те на нас. Прекрасно. Добре ли се разбираш с тях, а, Джоуи? Имаме нужда от стока.
— Ей, Бепи, Кони Айлънд още ли си е там? Как вървят сандвичите?
— Сандвичите продължават да се харчат. Кони си е същият, само дето къщите на пуерториканците много напират към нашия плаж до петнайсети кей. Чувам от децата, че вече стават много сбивания на плажа. Как е Шейла Даймънд?
— Замина за Флорида да види баба си. Старицата е болна. Ще стои там един месец.
Джоуи замълча за малко и после попита:
— Как е Норма?
— Норма ли? — изненада се Бепи. — На кой му идва на акъла да се среща с Норма? Не съм я виждал от години.
— Чувствам се кофти заради нея. — Гласът на Джоуи звучеше задавено. — Грижи се за децата и всичко останало. Мислиш ли, че е добре?
— За какво говориш, Джоуи, дявол да го вземе? Норма ли? Та кой се е сещал за нея? За последен път я видях преди пет години.
Бепи беше сигурен, че Джоуи е в депресия, щом пита за Кони Айлънд и Норма.
— Стегни се, Бепи, забрави ли, когато й се обади и й каза да извика Червения, защото в училището са те обсадили петдесет чернилки и ти трябва помощ?
— Откъде знаеш за това? С теб не се познавахме, докато бях ученик.
— Тя ми разказа, Беп. Каза ми, че докато си бил малък, все си се забърквал в неприятности.
— Знаеш ли, Джоуи, предчувствах, че ще ми развалиш нощта. Още в самото начало на разговора, в мига, в който започна да дрънкаш, без да кажеш кой си и без едно „здрасти“, разбрах, че мозъкът ти се е вкиснал.
— Телефонистката ме представи. Чух я.
— Ще ти се обадя другата седмица. Лека нощ, Джоуи — каза Бепи, без да го чака да довърши, и му затвори телефона.
Започна да си мие зъбите, но още мислеше за Джоуи Ди и Норма. „Ама че слабохарактерно копеле! В Мексико има всичко, което може да си пожелае, а се е сетил за Норма.“ Докато плакнеше устата си, Норма продължаваше да не излиза от съзнанието му. „Дявол да го вземе! Утре ще се отбия да видя дали е добре.“
Загаси лампите в хола и си легна. Два часа по-късно още не беше заспал. Лежеше в кревата и размишляваше дали Джоуи Ди е с всичкия си. „Сабу може да е мръднал. Не звучеше съвсем нормално.“
Дана се събуди и възропта уморено:
— Много се въртиш, Бепи. Пречиш ми да спя. Какво ти е?
— Искаш ли да се любим? — прошепна той.
— Не. Изморена съм. Занасяш ли се? Спи ми се. Три часът е.
„Дявол да го вземе! Ама че нощ ще бъде тази!“ Завъртя се още веднъж.
На другия ден на връщане в Бруклин Бепи се отклони от пътя. Отби се в апартамента на Норма и почука на вратата. Отвори едно от децата и го заведе в кухнята. Там, до масата, седеше Норма. Видът й го потресе: сигурно беше напълняла с петдесет килограма, с навита на ролки коса и облечена в парцалив халат за баня. Имаше тъмни кръгове под очите и лицето й беше с болнав бледожълт цвят.
Навремето беше стройно, привлекателно и добре облечено момиче. Бепи си спомни как Норма обичаше да минава гордо покрай игралната зала и наперено да демонстрира фигурата си. Тя беше момичето на Червения, а очакванията той да преуспее в бизнеса бяха три към пет в негова полза. На всички в квартала беше ясно, че Червения е роден за победител. Обаче заразната болест, наречена алчност, е в състояние да погуби живота не само на една личност. Тя може да съсипе и живота на хора, които обичаш. И алчността на Червения бе погубила Норма.