Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Ръката на дебелия, която движеше ръчката на помпата, забави движението си и спря. Дебелият с тревога гледаше Том.
— Откъде знаеш? — смутено попита той. — Откъде знаеш, че вече говорим за това — искаме да съберем багажа и да тръгнем на запад?
Отвърна му Кейси.
— Така правят всички — рече той. — Ето дори и аз: бях посветил всичките си сили на борбата с дявола, защото в негово лице виждах най-страшния враг. А сега нашата страна е завладяна от много по-силен враг и той няма да отстъпи, докато не го насечем на парчета. Виждал ли си как гущерите хила34 държат плячката си? Здраво държат — може да ги разсечеш на две, не отпускат челюсти. Отсечеш им главата — пак държат. Трябва да си послужиш с отвертка: пробиеш ли им черепа, чак тогава отпускат. А дотогава държат и отровата се втича в раната капка по капка. — Той млъкна и погледна изпод вежди Том.
Дебелият се взираше с безпомощен вид в далечината пред себе си. Ръката му бавно движеше дръжката на помпата.
— Къде отиваме, просто не мога да проумея — тихо изрече той.
Кони и Роуз от Шарън стояха до водопроводния кран и тайнствено си шепнеха. Кони изплакна алуминиевата чаша и опита водата с пръст, преди да напълни чашата. Роуз от Шарън гледаше колите, които минаваха край тях по шосето. Кони й подаде чашата.
— Макар да е топла, все пак е вода — каза той.
Тя го погледна и се усмихна тайнствено. Откак Роуз от Шарън бе забременяла, тайнствеността бе спътница на всяко нейно движение — тайнственост и недомлъвки, изпълнени и за двамата с някакъв особен смисъл. Роуз от Шарън беше много доволна от себе си и се оплакваше за неща, които бяха съвсем незначителни. Тя искаше от Кони безброй ненужни услуги, но и двамата знаеха, че може и без тези услуги. Кони също беше доволен от жена си и не преставаше да се чуди на нейната бременност. Той бе посветен във всичките й тайни и това го ласкаеше. Когато тя се усмихваше хитро, той й отговаряше със също тъй хитра усмивка и те си прошепваха нещо скришом от другите. Светът се затваряше около тях в тесен кръг и те бяха в центъра му, по-точно Роуз от Шарън бе в центъра, а Кони се въртеше около нея по малка орбита. Всичко, за което говореха те, бе обгърнато в тайнственост.
Роуз от Шарън откъсна поглед от шосето.
— Не съм много жадна — очарователно каза тя. — Но може би трябва да пия.
И Кони кимна утвърдително — той разбра какво искаше да му каже тя. Роуз от Шарън взе от ръката му чашата, намокри устните си, плю и изпи топлата вода.
— Искаш ли още? — попита той.
— Само половин чаша. — И Кони наля чашата до половина и й я подаде. Един „Линкълн Зефир“ — сребрист и нисък — профуча по шосето. Роуз от Шарън се огледа и като се убеди, че останалите членове на семейството са далеч, край камиона, каза:
— Нямаше да бъде лошо, ако си имахме с теб такава кола.
Кони въздъхна:
— По-късно… може би. — И двамата знаеха какво се крие зад тези думи. — Ако изкарваме добри пари в Калифорния, ще си купим кола. Но тези — и той показа чезнещия в далечината „Зефир“, — тези струват не по-малко от една къща. Аз бих предпочел все пак къща.
— А аз бих искала и къща, и такава кола — каза тя. — Но къщата, разбира се, е по-нужна, защото… — И те и двамата разбраха какво се крие зад тези думи. Бяха ужасно възбудени поради бременността й.
— Как се чувствуваш — добре ли? — попита Кони.
— Уморена съм. Трудно е да се пътува в такава горещина.
— Какво да правим? Иначе няма да стигнем до Калифорния.
— Зная — отвърна тя.
Кучето, като душеше, заобиколи камиона, пак дотича до локвата под крана и почна да лочи мътната вода. После отиде настрана с наведен нос и клюмнали уши. То душеше прашната трева край пътя и като се озова най-сетне на самото шосе, вдигна глава. Роуз от Шарън силно извика. Една огромна бързоходна кола профуча, гумите й свиреха. Кучето безпомощно се дръпна назад и като изквича, се озова под колелата. На задния прозорец на колата се показаха лица, тя забави ход, после премина отново на предишната си скорост и бързо се изгуби от очи. А кучето с изкормени вътрешности лежеше в локва кръв сред шосето, слабо потрепвайки с крака.
Роуз от Шарън го гледаше, широко отворила очи.
— Това няма ли да ми навреди? — продума тя. — Как мислиш, няма ли да ми навреди?
Кони я прегърна.
— Върви да седнеш — каза той. — Нищо няма да ти стане.
34
Хила (чудовището хила) — по името на р. Хила (Аризона) — голям оранжево-черен отровен гущер.