Сияйни слова

— Ше ти стру’а дванайсе броама — рече Шалан. — Рубинени, разбираш ли. Проверявам един по един.

Тин отметна глава и се разсмя. Катранено черните ѝ коси се сипнаха по раменете. Седеше на капрата на фургона. На мястото на Блут.

— И наричаш това бавски диалект? — поиска да узнае Тин.

— Чувала съм едва три-четири пъти.

— Звучеше, все едно имаш камъни в устата.

— Ама те звучат така!

— Ами. По-скоро, все едно имат чакъл в устата. И говорят мноого бавно и провлачено. Ей така. „Преегледах рисунките, дето ми даде, мнооо са убави. Мнооо убави. Не съм имал парцалка за задницата ми, дето да е тоолкова приятна.“

— Преиграваш! — рече Шалан, ала не можа да не се разсмее.

— Малко — призна Тин, облегна се и размаха дългата пръчка за водене на чули като Меч.

— Не виждам как бавският диалект може да е полезен — продължи Шалан. — Бавците не са много важни хора.

— Тъкмо затова са важни, малката.

— Важни са, защото не са важни. Добре, признавам, че от време на време логиката ми куца, но нещо в това твърдение не е наред.

Тин се усмихна. Беше толкова спокойна, толкова… свободна. Съвсем не каквато Шалан очакваше след първата им среща.

Но тогава Тин играеше роля. Началничка на охраната. А жената, с която Шалан разговаряше сега, ѝ се струваше истинската.

— Виж сега, ако ще лъжеш хората, трябва да се научиш да се държиш и все едно си над тях, и все едно си под тях. Ти се справяш с цялата работа с „важната светлоока дама“. Предполагам, че си имала добри примери.

— Можеш и така да кажеш — отвърна Шалан и си помисли за Ясна.

— Работата е там, че в много положения да си важен светлоок е безполезно.

— Да не си важен е важно. Да си важен е безполезно. Схванах.

Тин я премери с поглед, докато дъвчеше парче пастърма. Коланът с меча ѝ висеше на прът до седалката и се люлееше в ритъма на чулските стъпки.

— Знаеш ли, малката, като свалиш маската, ставаш доста устата.