Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

В онова ничие душевно състояние Кленъм не би могъл да желае нищо по-малко от това и повече да си блъска ума как да го избегне.

— Майка ми живее при най-примитивни условия долу в оная червена тухлена тъмница, Хемптън Коурт22 — каза Гауън. — Ако обичате да определите сам кога ви е удобно и да посочите деня, в който ще ми разрешите да ви заведа там на вечеря, то вие ще се отегчите, а тя ще се очарова. Не, сериозно, това е истинското положение.

Какво трябваше да отговори Кленъм след всичко това? В стеснителния му характер се включваше и много простота, в най-добрия смисъл на думата, защото беше непокварен и неопитен; и в своята простота и стеснителност единственото, което можеше да каже, бе, че с удоволствие се предоставя на разположение на мистър Гауън. И тъй, той съответно го каза и денят бе определен. За него това бе един нежелан ден, ден, посрещнат с неохота, когато настана, и те тръгнаха надолу към Хемптън Коурт.

Уважаемите обитатели на тая достопочтена грамада приличаха в ония времена на лагеруващи цивилизовани цигани. От жилищата им се излъчваше нещо временно, сякаш се готвеха да напуснат в същия миг, в който намерят нещо по-подходящо; а и от тях самите се излъчваше една незадоволеност, сякаш бяха много обидени, че още не са намерили нещо много по-подходящо. Изящни завеси и прегради се виждаха почти навсякъде още щом се открехнеха вратите им; нескопосано скалъпени паравани, превърнали сводести коридори в трапезарии и заградили мрачни кьошета, в които нощем спяха прислужниците, сврели глави сред вилиците и лъжиците; пердета, които ви умоляваха да повярвате, че не прикриват нищо; стъклени врати, които ви заклеваха да не ги забелязвате; безброй предмети с разнообразни форми, които се преструваха, че нямат нищо общо с гузната им същност — прости легла; прикрити отвори в стените — най-очебийни складове за въглища, неумело замаскирани проходи, които бяха обикновени вратички към кухните. Психически задръжки и изкусни преструвки, ето какво произлизаше от всичко това. Гостите, вперили искрени очи в домакина, се правеха, че не усещат миризмата на гозба, приготвяна на три стъпки от тях; хора, седнали срещу случайно отворен долап, се преструваха, че не виждат бутилките вътре; посетители, опрели глава до преграда от тънко платно, от другата страна на което слуга или прислужничка разговаряха високо, се опитваха да покажат, че наоколо цари девствена тишина. Безброй бяха дребните приспособления от подобен вид, които циганите-аристократи си налагаха и приемаха едни от други.