Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Оказа се, че достойният стар джентълмен бил лорд Ланкастър Стилтстокинг, използуван дълги години от Министерството на разтакането като представител на нейно британско величество в чужбина. Този благороден хладилник бе заледил не един европейски кралски двор в своето време и го бе сторил с такъв изключителен успех, щото самото споменаване на думата англичанин вледеняваше стомасите на чужденците, които имаха голямата чест да си го припомнят още от преди четвърт век.
Сега той беше пенсиониран и поради това (издокаран с клюмнала бяла папионка, подобно вкоравена снежна пряспа) бе тъй любезен да помрачава вечерята. Полъх от преобладаващия дух на бохемство се усещаше в катунарския характер на прислужването и странното поднасяне на чиниите и храните; ала благородният хладилник далеч по-успешно от най-красивите чинии и порцелани й придаваше чудесен вид. Той помрачаваше вечерята, охлаждаше вината, влояваше сосовете, попарваше зеленчуците.
В стаята имаше още само една друга личност: едно микроскопично малко пажче, помагача на злобния човек, който не беше успял да се настани в пощите. Но дори и този младеж, ако можеше да се разкопчае ливреята му и да се оголи сърцето му, дори и той щеше да излезе един далечен потомък на Барнакловия род, готов да си поиска държавна служба.
Мисис Гауън, обвита в благородна меланхолия, причинена от недостойното желание на сина й да ухажва свинската публика в качеството си на последовател на еснафското изкуство, вместо да отстоява знатния си произход и да му сложи халка на носа като истински Барнакл, даваше тон на разговора за упадъка на времената. Тогава Кленъм за пръв път научи върху какви малки оси се въртял този голям свят.
— Ако Джон Барнакл — каза мисис Гауън, след като упадъкът на времената бе напълно установен, — ако Джон Барнакл се бе отказал от своята много несполучлива идея да печели благоразположението на тълпата, всичко щеше да е наред и аз мисля, че и страната щеше да се запази.
Старата надута дама кимна в съгласие; но допълни, че ако Огъстъс Стилтстокинг в най-общ смисъл бил издал нареждане кавалерията да се изведе със заповед да атакува, според нея, страната щяла да бъде запазена.
Благородният хладилник кимна в съгласие; но допълни, че ако Уилям Барнакл и Тюдър Стилтстокинг, по времето когато се сближили и образували своята незабравима коалиция, смело били пристъпили към слагане намордници на вестниците, и ако били обявили за наказуемо главните редактори да си позволяват да разискват поведението на който и да е държавен чиновник в чужбина и в страната, според него, страната щяла да бъде запазена.
Всички бяха единодушни, че страната (друга дума за Барнакловци и Стилтстокинговци) се нуждае от запазване; но как беше стигнала до състоянието да се нуждае от запазване, не беше ясно. Ясно беше само, че ставаше дума изключително за Джон Барнакл, Огъстъс Стилтстокинг, Уилям Барнакл и Тюдър Стилтстокинг, Том, Дик или Хари Барнакл или Стилтстокинг, защото всичко останало беше само тълпа. И именно тази черта в разговора направи неприятно впечатление на Кленъм като човек ненавикнал и го накара да се запита дали е правилно да стои тук и мълчаливо да слуша как една велика нация се натиква в такива тесни рамки. Но припомняйки си, че в парламентарните дебати, независимо дали думата е за живота на тялото на тази нация или пък за нейната душа, въпросът всъщност винаги бе свеждан само до и помежду Джон Барнакл, Огъстъс Стилтстокинг, Уилям Барнакл и Тюдър Стилтстокинг, Том, Дик или Хари Барнакл или Стилтстокинг и до никого друг; припомняйки си това, той не се обади от името на тълпата, защото си каза, че тълпата е свикнала на това.
Както изглежда, мистър Хенри Гауън изпитваше някакво злорадо удоволствие да настройва тримата разговарящи един срещу друг и да наблюдава как Кленъм се стряска от приказките им. Той чувствуваше еднаква омраза към класата, която го бе отхвърлила, както и към класата, която не го бе приласкала, затова не усещаше лично притеснение от казаното. Необезпокояваното му съзнание, изглежда, дори се наслаждаваше и от положението на неудобство и изолация от добрата компания, изпитвано от Кленъм; и ако Кленъм се намираше в онова състояние, с което оня Никой непрестанно си съперничеше, той щеше да долови това и още докато седеше край масата, щеше да се възпротиви на подозрението си като проява на неприязненост.