Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
В течение на няколко часа благородният хладилник, изостанал с поне сто години назад в политическите си схващания, се прехвърли с около пет века напред и произнесе дълбокомислени политически предсказания, съответствуващи на тази епоха. Той приключи, замразявайки чая в собствената си чаша и оттегляйки се при най-ниската си температура.
Тогава мисис Гауън, привикнала в дните на своето величие да запазва по един празен стол до своя, на който да приканва преданите си жертви един по един като знак на особеното й внимание, с едно извъртане на ветрилото си покани Кленъм да приближи до нейно благородие. Той се подчини и зае трикракия стол, неотдавна освободен от лорд Ланкастър Стилтстокинг.
— Мистър Кленъм — подхвана мисис Гауън, — независимо от щастието, което изпитвам, че ме представиха на вас, макар и в това ненавистно и неудобно място — същинска барака, — има един въпрос, по който копнея да поговорим. Това е въпросът, във връзка с който моят син, доколкото разбрах, е имал удоволствието да се запознае с вас.
Кленъм наклони глава — най-подходящият отговор за нещо, което все още не разбираше.
— Първо — каза мисис Гауън, — всъщност тя хубавка ли е наистина?
В своите ничии затруднения за него бе много трудно да отговори; наистина му беше трудно да се усмихне и да запита:
— Коя?
— О! Много добре знаете! — отвърна тя. — Онази изгора на Хенри. Това неуместно увлечение. Е, добре! Щом непременно трябва да спомена името мис Миклъс — Миглъс.
— Мис Мийгълс — каза Хенри — е много красива.
— Мъжете тъй често грешат по тоя въпрос — отговори мисис Гауън, поклащайки глава, — щото аз искрено признавам, че дори и сега все още не съм убедена; макар да не е малко, че подкрепяте Хенри така сериозно и разпалено. Те са го пипнали в Рим, нали?
Фразата не нарани никого смъртоносно. Кленъм отговори:
— Извинете, страхувам се, че не разбрах вашия израз.
— Казвам, пипнали са го — обясни мисис Гауън, потупвайки с пръчките на затвореното си ветрило (голямо зелено ветрило, което тя използуваше като ръчен параван) върху малката масичка. — Срещнали са го. Открили са го. Изпречили са се пред него.
— Кои „те“?
— Как кои? Тези Миглъс.
— Всъщност не бих могъл да кажа къде точно моят приятел мистър Мийгълс за пръв път е представил мистър Хенри Гауън на своята дъщеря.
— Почти съм сигурна, че го е пипнала в Рим; но все едно е къде — все някъде е било. А сега (но това съвсем между нас) дали наистина е много проста?
— Вижте, госпожо — отговори Кленъм, — самият аз съм, без съмнение, толкова прост, че не съм в състояние да отсъдя.
— Отлично! — подхвърли мисис Гауън, невъзмутимо разтваряйки паравана си. — Великолепно! От което аз разбирам, че вие тайно смятате нейното държане съответствуващо на нейния вид?
След мигновено вковаване Кленъм кимна.
— Това е успокоително и се надявам, че сте прав. Хенри май ми беше казал, че сте пътували с тях?
— Аз пътувах с моя приятел мистър Мийгълс, с жена му и дъщеря му в продължение на няколко месеца. (Как се сви ничието сърце при този спомен!)
— Това ме успокоява, защото сигурно отблизо ги познавате. Разбирате ли, мистър Кленъм, тази история продължава вече дълго време и аз не виждам никакво подобрение. Затова за мен е безкрайно облекчение, че мога да си поговоря с човек, който е тъй добре запознат с нея. Същинска благодат. Същинска благословия, повярвайте.
— Извинете — отговори Кленъм, — но мистър Гауън не е споделял тайните си с мен. Аз не съм така добре осведомен, както си мислите. Грешката ви ме поставя в много неловко положение. Нито дума по този въпрос не е разменяна между мистър Хенри Гауън и мен.
Мисис Гауън погледна към другия край на стаята, където синът й играеше карти на канапето със старата дама, която бе привърженица на кавалерийската атака.
— Не е споделял тайните си с вас? Не — каза — мисис Гауън. — Нито дума не е разменяна между вас? Не. Това бих могла да си го представя. Но има и неизречени изповеди, мистър Кленъм; и тъй като вие сте били заедно, в интимен кръг с тези хора, не се съмнявам, че в настоящия случай съществува подобно признание. Вие вероятно сте чули — аз изпаднах в истинско отчаяние от това, — че Хенри се е поддал на едно увлечение, което… е! — вдигна тя рамене — което е, смятам, съвсем благоприлично увлечение, а и някои художници са, като художници, издигнати хора; но все пак ние никога не сме имали в рода си друго освен художници аматьори, затова извинително е за мен да се чувствувам някак…