Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

— Много жалко — отбеляза управителят мистър Каркър и разтегна уста, сякаш тя бе гумена, — тъй като той вече е много далеч.

И все пак тези изречения, добавени отдолу в писмото, отново привлякоха вниманието и зъбите му.

— Струва ми се — рече той, — че моят добър приятел капитан Кътъл спомена нещо как момчето било теглено на буксир през целия този тогавашен ден. За съжаление Гей вече е много далеч.

Той сгъна отново писмото и продължаваше да седи, като го подмяташе в ръка, почукваше с него по масата и го обръщаше на всички страни — навярно горе-долу съвсем същото бе сторил и със съдържанието му, — когато прислужникът мистър Пърч почука на вратата, влезе на пръсти, като при всяка стъпка накланяше тялото си, сякаш най-голямото удоволствие в живота му бе да прави поклони, и постави на масата някакви книжа.

— Желаете ли да съобщя, че сте зает, сър? — попита мистър Пърч, потри ръце и почтително наклони глава на една страна, като човек, който счита, че в присъствието на такава личност той няма право да вири глава, а да я свежда колкото може по-ниско.

— Кой ме търси?

— Ами, сър — с тих глас се обади мистър Пърч, — всъщност никой, сър, за когото си струва да се говори. Мистър Джилс, майсторът на корабни уреди, сър, намина и спомена за някаква си вноска, но аз му казах, сър, че вие сте страшно зает, страшно зает.

Мистър Пърч закри уста и се изкашля веднъж, очакващ по-нататъшни нареждания.

— Някой друг?

— Ами, сър — продължи мистър Пърч, — не бих си позволил дързостта, сър, да споменавам, че е имало и друг, но същият този хлапак, който беше тук вчера, сър, както и миналата седмица, отново се навърташе наоколо. Прилича, сър — добави мистър Пърч и спря да говори, за да притвори вратата, — на истински безделник, когато подсвирква на врабчетата в двора и ги кара да му отвръщат.

— Споменахте, че търсел работа, нали така, Пърч? — запита мистър Каркър, като се облегна в креслото си и погледна служителя.

— Ами, сър — отговори мистър Пърч, като отново се изкашля в ръка, — той наистина разправяше, че търсел служба и че според него можело да му се намери някаква работа на доковете, тъй като умеел да лови риба с въдица, но… — Мистър Пърч поклати глава с голямо недоверие.

— Какво друго казва, когато идва? — запита мистър Каркър.

— Всъщност, сър — продължи мистър Пърч, като отново се изкашля в ръка, до което той винаги прибягваше, за да изрази своето смирение, когато не му се удаваше друга възможност за това, — от думите му, общо взето, се подразбира, че скромното му желание е да се срещне с някой от джентълмените тук и че иска да изкарва прехраната си. Но разбирате ли, сър — добави Пърч, като премина в шепот и за да запази в пълна тайна казаното от него, се обърна, за да бутне вратата с ръка и коляно, сякаш можеше да затвори още по-плътно вече затворената врата, — трудно е да се приеме, сър, че един такъв невъзпитан хлапак като него може да се мотае наоколо и да дрънка, че майка му е била кърмачка на младия джентълмен на фирмата и че поради тази причина той се надявал фирмата да направи нещо за него. Смятам, сър — заяви мистър Пърч, — че макар и мисис Пърч по същото време да кърмеше едно кипящо от здраве малко момиченце, сър, с което дръзнахме да увеличим семейството си, не бих си позволил дори и да намекна, че и тя е била в състояние да помогне с кърма, дори и това да бе желателно.