Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Най-накрая писмата бяха подредени и остана само едно, което той отдели за специален прочит. След като заключи поверителната кореспонденция в едно чекмедже, управителят мистър Каркър позвъни.
— Защо ТИ отговаряш на звънеца? — с тези думи посрещна той брат си.
— Прислужникът е излязъл и аз трябваше да го заместя — последва смиреният отговор.
— Ти ли трябваше да го заместиш? — възнегодува управителят. — Да! Това ми прави чест! Вземи!
Като посочи купчините отворени писма, той презрително се обърна с гръб в креслото си и разпечата писмото, което държеше в ръка.
— Извинявай за безпокойството, Джеймс — каза братът, докато ги събираше, — но…
— О! Имаш нещо да ми казваш. Знаех си. Е, какво?
Управителят мистър Каркър не вдигна поглед и не го насочи към брат си, а го държеше прикован в писмото, макар то да не бе отворено.
— Е, какво? — остро подхвърли той.
— Тревожа се за Хариет.
— Коя Хариет? Каква Хариет? Не познавам никоя с подобно име.
— Тя не е добре и напоследък много се е променила.
— Тя много се промени преди твърде много години — отвърна управителят — и това е всичко, което мога да кажа по въпроса.
— Смятам, че ако ме изслушаш…
— Защо да те изслушвам, братко Джон? — отговори управителят, като саркастично подчерта последните две думи и рязко вдигна глава, но не и очи. — Казах ти, Хариет Каркър направи своя добър избор преди много години между двамата си братя. Тя може да се разкайва, но трябва да остане вярна на избора си.
— Не ме разбирай погрешно. Не казвам, че се разкайва. Би било черна неблагодарпост от моя страна да намеквам за подобно нещо — отговори другият брат. — Макар че, повярвай ми, Джеймс, съжалявам за нейната саможертва така, както и ти.
— Както и аз ли! — възкликна управителят. — Както и аз ли!
— Съжалявам за нейния избор — това, което ти наричаш избор, — така както ти си сърдит заради него — обясни младшият.
— Сърдит ли! — повтори другият брат и изцяло оголи зъби.
— Недоволен. Каквато дума ти харесва. Разбираш какво искам да кажа. В думите ми няма нищо оскърбително.
— Всяко нещо, което вършиш, е оскърбително — отвърна брат му, като го стрелна с намръщен поглед, който моментално се замени от усмивка, по-широка от предишната. — Занеси тези писма, ако обичаш. Зает съм.
Във вежливостта му имаше повече язвителност, отколкото в гнева му, и Каркър младши се отправи към вратата. Но той се поспря пред нея, извърна се и каза:
— Когато Хариет напразно се опитваше да се застъпва за мен по време на твоето основателно възмущение и моя пръв позор и когато тя се откъсна от теб, Джеймс, за да сподели моята нещастна участ и в своята неуместна обич да се посвети на провалилия се брат, тъй като освен нея той нямаше никого и бе обречен на гибел — тя бе млада и красива. Смятам, че ако я видиш сега — в случай че отидеш да я видиш, — тя ще предизвика у теб възхищение и жалост.
Управителят наклони глава и оголи зъби, сякаш се канеше да отговори на някаква незначителна фраза с думите: „Боже мой! Така ли стоят нещата?“, но не пророни ни дума.
— По онова време си мислехме, ние двамата с теб, че тя рано ще се ожени и че животът й ще бъде лек и щастлив — продължаваше да говори другият брат. — Само ако знаеш с каква лекота тя отхвърли тези надежди, с каква лекота пое пътя, който си бе избрала, без да се обърне нито веднъж назад, ти никога не би заявил, че не си чувал името й. Никога!
Управителят отново наклони глава, оголи зъби, сякаш казваше: „Това е забележително наистина! Направо ме удивляваш!“ Но отново не обели нито дума.
— Мога ли да продължа? — смирено попита Джон Каркър.
— По пътя си ли? — усмихнато уточни брат му. — Бъди така добър, ако обичаш.
Джон Каркър с въздишка се насочи бавно към вратата и тъкмо излизаше, когато гласът на брат му го спря на самия праг.
— Ако тя с лекота е поела пътя си и го следва — заговори той, като хвърли все още неразпечатаното писмо на бюрото и пъхна ръце дълбоко в джобовете си, — можеш да й съобщиш, че аз със същата лекота следвам своя път. Ако тя никога не се е извръщала назад, можеш да й съобщиш, че на мен понякога ми се случва да си спомня, че тя взе твоята страна и че в решението си аз съм твърд — тук той се усмихна много мило — като кремък.