Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Какво му е казал? - попита тя нетърпеливо.
- Ако препрочетете показанията на познатите му, ще видите, че според поне шестима от тях той много е обичал жена си.
- Така е - съгласи се Кумали.
- Камерън е обикаляла баровете с хеликоптера онази вечер. Възможно е посетителят да му е казал, че хеликоптерът току-що се е разбил в залива.
Тишина. Кумали мълчеше - чувах само рязкото ѝ дишане.
- Додж е повярвал на посетителя, без да задава въпроси - продължих. - В имението има площадка за кацане и той вероятно си е мислел, че жена му е на път за дома. Опитал е да изтрезнее, грабнал е бинокъла и е изтичал навън, заедно с посетителя, за да огледа залива. Не се е интересувал от фойерверките, гледал е водата и колкото по-напред, към морето, е излязъл, толкова по-голям е бил шансът да види нещо. Заради това е избрал и мястото до беседката - там няма храсталаци, единственото дърво е онова, в което се е ударил при падането, но то е долу. От брега там е можел да огледа залива много по-добре. След като не е видял нищо - и не е имало какво да види всъщност, - или е застанал до парапета, или го е прескочил. Вдигнал е бинокъла до очите си и тогава е усетил побутването отзад. Убиецът вероятно дори не го е почувствал като убийство - по-скоро е протегнал услужливо ръка. И бутването е било толкова леко, че експериментът с манекена наистина е показал траектория на подхлъзнал се човек.
Оставих гласа си да заглъхне - нямаше смисъл да говоря за падането и удара в скалите - по тези неща нямаше никакви спорове.
Кумали не отговори и накрая се наложи да попитам:
- Слушате ли ме още?
- Да - отговори тя. - Ще се погрижа да не бъде върнат нито един паспорт. Започваме веднага - ще направя разширен списък на всички, с които е имал контакт. Както казахте, този посетител трябва да е бил негов познат.
- Можете да оставите настрана Камерън и останалите с хеликоптера - те не са били в къщата. Бяхте права. Не мисля, че някой е получил пари, за да го направи. Отговорът е сред приятелския кръг.
Убийството имаше и един друг елемент, за който тя не знаеше и нямаше как да научи. Наречете го незначителен, но наистина ме ядоса. Бях сигурен, че нишката от панталоните на Додж е била поставена умишлено на парапета, за да накара ченгетата да стигнат до исканото заключение.
Убиецът следваше схема, описана в книгата ми.
30.
Когато чух лошата новина, най-накрая бях успял да намеря такси.
След като приключих разговора с Кумали, видях свободно такси и се спуснах през трафика, за да го хвана. Цяло чудо е пешеходец да оцелее сред орда шофьори италианци, но някак си успях да се кача и казах на шофьора да кара към летището.
Исках да се върна в Бодрум възможно най-бързо и веднага щом закопчах предпазния колан - щеше ми се да е по-здрав, като в състезателен автомобил, така шофираше онзи тип — се обадих на второто място. На Бен Брадли.
Когато вдигна, му казах, че съм във Флоренция.
- Отново работим - казах му въодушевено. - Убийство е, предай на другите.
- Опитвам се да се свържа с теб от два часа - каза той.
- Съжалявам - отвърнах. - Батерията на телефона ми беше паднала.
Имаше само една причина да иска да ми се обади - съобщение на Шепота - и знаех, че няма как да е добро.
Той продължи да говори за убийството в „Истсайд Ин“ - което беше камуфлаж, - после спомена, че наши колеги са провели поредица експерименти, всъщност с помощта на компютърно моделиране, за които трябвало да науча.
Бен не разбираше какво казва - просто предаваше съобщението, - така че нямаше смисъл да му задавам въпроси. Можех само да слушам с помръкнало сърце.
Каза ми, че колегите са стигнали до интересна дата - според тях 30 септември.
- Но ти знаеш какви са компютърните факири - продължи той и имах чувството, че чете от сценарий. - Трудно е да ги накараш да са точни. Казват, че трябвало да се дадат две седмици за всякакви непредвидени проблеми - значи, казват, втората седмица на октомври.
Затворих и дълго останах неподвижен, потънал в мисли. От съобщението на Бен научих, че Шепота е наредил на екип да моделира - може би под крилото на някое военно учение - колко време би отнело на цивилен да произведе значително количество вирус на едрата шарка с помощта на публично достъпни средства. И че на тази база екипът е изчислил, че това може да стане до края на септември, и е добавил две седмици за непредвидени обстоятелства.
Вече имахме дата - времето, всички събития, цялата надежда стигаха до един момент във времето. Да кажем, че е 12 октомври, помислих си - Денят на Колумб. Годишнината от смъртта на майка ми.