Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Ако успеят да свалят сребърния нитрат, ще го обработват като филмов негатив - не бива да се излага на светлина - обясни директорът.
Бях изпълнен със съмнения. Имаше ли изобщо някаква надежда? Истина е, че хората от „Уфици“ бяха възстановили мраморната „Пиета“ на Микеланджело, след като полудял австралиец я нападнал с чук, но дори и на тях не им се вярваше, че е възможно да свалиш изображение, запечатало се в старо огледало.
Директорът притисна слушалката до ухото си, слуша известно време, после каза:
- Получава се. Слоят е свален невредим.
Докато останалите се усмихваха и ръкопляскаха, той се обърна към мен:
- Сега ще замразят слоя в плоскост от желатин, за да го стабилизират. После отива в тъмното помещение за обработка.
След две минути мъже в бели облекла извадиха от шатрата голяма количка и я качиха на остъклен товарен асансьор. Видях как двете огледала, увити във фолио, се издигат. Асансьорът спря до подобна на куб стая, увиснала на стената над халето. Предположих, че е тъмната стая за фотографската обработка.
- Ще отнеме известно време - каза директорът. - Ще могат да ни кажат дали слоят е уловил някакво изображение едва след като го обработят фотографски.
28.
Седяхме в столовата за персонала и пиехме еспресо и още еспресо. Накрая се обадиха.
Директорът вдигна мобилния си телефон, после се обърна към хората си и каза достатъчно високо, за да чуят всички:
- На слоя има нещо.
Забързахме по тихи бели коридори, профучахме покрай група стъписани дарители, на които показваха какво става зад кулисите, качихме се на товарен асансьор и стигнахме до заседателната зала.
През стъклената стена видяхме техниците, скупчени около екраните на компютри с водно охлаждане.
- Каквото открият на сребърния нитрат, трябва да бъде цифровизирано и качено на диск - каза директорът. - В момента гледат точно това.
Влязохме. Изображение на двама души - само двама души в онази стая - не ми беше нужно нищо друго. Всичко, което би помогнало да се идентифицира посетителят, щеше да е бонус.
На екрана нямаше нищо. Е, не беше съвсем точно - имаше различни оттенъци на сивото, все едно гледаш водна повърхност в безлунна нощ. Директорът вероятно видя смущението ми и каза:
- Без паника. Още е рано. С помощта на софтуера сега ще опитат да засилят изображението, ще запълнят липсващите микроскопични точки от детайлите. Използваме същата техника и при увредени стенописи.
Обаче паниката ме обземаше - той също нямаше да е толкова спокоен, ако знаеше колко голям е залогът. Младият техник пред компютъра, с кожа бяла като стената, продължаваше да въвежда команда след команда. Погледнах напрежението, почти религиозното съсредоточаване на лицето му - определено не беше изгубил надежда и това беше успокоително.
Бавно, почти недоловимо отначало, а после по-отчетливо, сред тъмния океан започна да се очертава нещо. По мигащите светлинки на контролерите се виждаше, че натоварват системата почти до максимума, но момчетата нямаха намерение да се предават. Видях от водната повърхност да се появява стая - фрагменти от полилей, очертания на прозорци, ъгълче от камина. Това определено беше библиотеката във Френската къща или Чакалнята, или както там още я наричаха. Не вярвах на очите си.
- Мисля, че имаме човек - отбеляза бледият техник и посочи единия край - беше пo-тьмен от останалото, виждаше се неясен силует. След още малко обработка пиксел по пиксел изведнъж се появи коженото кресло - виждах го!
С потни длани, въпреки непрекъснатата и неуморна работа на климатиците, успях да различа очертания на глава, извивка на лакът, част от врата на мъж, седнал на креслото. Почти сигурно беше Додж. Техниците продължаваха, сигналните лампички светеха още по-бясно, тъмната вода около креслото започна да се изяснява.
Додж беше сам.
Въпреки това директорът и хората от екипа му се обърнаха към мен - бяха въодушевени, празнуваха. Планът, който бяха изработили и осъществили, беше успешен - бяха възстановили изображение по невиждан досега начин. Без съмнение това беше сериозно постижение. Също така несъмнено резултатът не ми помагаше никак.
- Какво не е наред? - попитаха ме, като видяха физиономията ми.
- Знаех, че на стола е седял този мъж. Търся обаче втори човек. Какво става с второто огледало? То ще показва стаята от различен ъгъл.
Обърнахме се - бледият и колегата му вече гледаха второто изображение на екрана. Не беше нужно да си експерт по компютърна графика, за да видиш, че то е много по-неясно - тъмната водна повърхност беше по-дълбока, малкото налична светлина беше слаба, пълна със сенки. Все едно гледах под вода.