Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Техниците се задействаха по-бързо. Тъмнината се разсея и човекът на клавиатурата успя отново да извади от дълбините фрагменти от библиотеката. Появиха се части от стола и масата, но формите бяха доста по-трудно различими, а индикаторите вече започваха да мигат в червено. Надеждите ми рухваха.
Техниците изглеждаха обезсърчени - често поглеждаха индикаторите и тревожните им сигнали, но все пак постигаха значително подобрение на изображението.
Това е проблемът с късмета, казах си - свършва. Усещах как директорът и останалите от екипа ме поглеждат крадешком, даваха си сметка колко разочарован би трябвало да съм, питаха се как ще го понеса.
Вече всички светлинки бяха червени и разбрах, че техниците вече не опитват да подобрят изображението - бяха достигнали границите на възможностите на технологията. Наполовина оформеното изображение на библиотеката висеше на екрана като безмълвно напомняне за провала. Бледият се наведе, посочи един тъмен участък и каза на италиански нещо, което не разбрах. Директорът и останалите се вторачиха в мястото, което сочеше, но беше ясно, че никой не вижда нищо.
Техникът - не много уверен, защото се съмняваше в зрението си - огради мястото в рамка. Без да обръща внимание на червените светлини, го увеличи на цял екран и почна да обработва пикселите с надеждата да изкопчи истината от тях.
Нищо.
Намеси се колегата му и въведе команда. Мястото се промени в негатив - черното стана бяло. Изведнъж всички видяхме нещо - вертикална сянка, която почти излизаше от рамката. Двамата продължиха да действат бързо, да изцеждат и последните възможности на хардуера. Появиха се предупредителни надписи, но двамата ги махаха в момента на появяването им. Червените индикатори вече не мигаха - бяха станали плътна нетрепваща линия.
Техниците продължаваха да се борят, но нямаше никакво видимо подобрение: някакъв силует, който дразнеше въображението ни - това бе всичко. Тогава върнаха образа от негатив към позитив и махнаха рамката и увеличението.
Беше там! Трудно различима, подобна на призрак, сянката се бе превърнала в човек, застанал пред камината. Беше невъзможно да се различи нещо по-конкретно - дори не личеше дали е мъж, или жена, - но това беше без значение. В онази стая определено имаше двама души.
Директорът и екипът му извикаха радостно, а двамата техници станаха и прегърнаха колегите си.
Отделих очи от екрана, усмихнах се, вдигнах ръце и изръкоплясках. Те не знаеха, нямаше никога да научат, но следотърсачът беше отново в ход.
29.
Излязох през дъбовата врата в свежия вечерен въздух. Старите калдъръми и ренесансови фасади приличаха на току-що нарисувани, като пейзаж в някаква компютърна игра. Единствено хората по улиците и пълната липса на таксита ме убеждаваха, че всичко е истинско.
Трябваше да се обадя на две места и докато чаках първото да вдигне телефона, излязох от полезрението на външните камери на ателието и тръгнах по улицата.
Лейла Кумали отговори и без никакви предисловия ѝ казах, че разполагам със снимка, от която е видно, че Додж е бил с друг човек в библиотеката на Френската къща шест минути преди да бъде убит. Отвърна ми със стъписано мълчание.
Запълних тишината с обяснението, че директорът на „Уфици“ подготвя доклад, който ще ѝ изпрати, заедно с копия на фотографиите.
- Ще уведомя колегите си - каза тя накрая, неспособна да прикрие поражението в гласа си. Бях сигурен, че Смукача и приятелчетата му ще тържествуват.
- Както изглежда, нямаме избор - продължи тя. - При това положение тази вечер започваме разследване на убийство.
- Добре - отговорих. - Много добре.
- Как разбрахте, че Додж не е бил сам? — попита тя и частица от старото презрение се прокрадна отново.
- Заради наркотиците - и заради бинокъла. На никого не му трябва бинокъл, за да гледа фойерверки.
- Тогава защо му е бил?
- Трябва да мислим стъпка по стъпка. Някой очевидно е знаел как да влезе в имението тайно - казах ѝ, докато продължавах да се оглеждам за такси. - Влязъл е в къщата и е заварил Додж в библиотеката. Бил е негов приятел или поне познат, защото иначе би активирал алармата. Почти съм сигурен, че посетителят му е казал, че е в беда. Или нещо, което го е обезпокоило достатъчно, за да излезе от разбеснялото се либидо и развихрилата се лудост на дрогата.