Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
31.
Когато митническите служители отворили протритата чанта на Сарацина, видели старателно сгънати панталони, две официални ризи, термометър и стетоскоп, свещения Коран и списание на английски език. Не „Икономист“ или „Британски медицински журнал“. Казвало се „Подпори за сутиена“ и на всяка страница имало поне по един бюст с размер D.
Двамата митнически служители не казали нищо, но се спогледали многозначително. „Типичен мюсюлманин - сякаш си казали. - Набожен външно, развратник отвътре“.
Ако били малко по-наблюдателни, щели да забележат, че свещената книга е закопчана в отделен джоб на чантата, сякаш е поставена в карантина заради мръсотията, с която се налага да пътува. Сарацина купил списанието на летището в Бейрут, в случай че германските власти го отведат в някоя от стаичките си за разпити и започнат да го въртят на шиш. Последното, което искал, било да прилича на фанатизиран мюсюлманин - в днешния свят, ако се налага да минаваш граници, е по-безопасно да си лицемер, отколкото божи човек.
В случая обаче списанието се оказало излишно. Пристигнал на летището в Хамбург - най-голямото и натоварено в Европа - по време на сутрешния пик, точно както го бил планирал. От опит знаел, че е много по-малко вероятно да проверяват обстойно един чужденец, ако опашките са големи, а служителите са уморени и претоварени с работа.
След час чакане на опашката се представил на млад служител с кафява униформа. Мъжът погледнал снимката в ливанския паспорт, после пътника, който му се усмихвал - хубав костюм, много къса оформена брада, хубаво лице. Лекар според статистическата карта, която бил попълнил.
- Цел на посещението ви? - попитал младият служител първо на немски, после на английски, защото видял неразбиращия поглед.
- Медицинска конференция - отговорил Сарацина. Освен банките основна икономическа дейност на Франкфурт е домакинството на огромни конгреси и търговски изложения - провеждани в специално построената палата, наречена Месе. Сарацина показал билетите и пропуска, който закупил онлайн, и ги оставил на бюрото. Служителят дори не ги погледнал, но Сарацина бил наясно, че дребните детайли - като списанието с голи момичета и, в Дамаск, мръсното под ноктите - превръщат легендата в реалност.
Служителят погледнал билета за връщане, пуснал паспорта през скенера и вдигнал очи към компютърния екран. Разбира се, че Сарацина излязъл чист - името в паспорта никога не било включвано в никакви списъци със съмнителни лица.
- Колко време ще останете? - попитал служителят.
- Две седмици - отговорил Сарацина. - Може би малко повече, доколкото ми стигнат парите. - Усмихнал се.
Служителят изсумтял и подпечатал паспорта за три месеца. Всички получавали три месеца. Ако паспортът дори на известен член на Ал Кайда излезе чист, би получил право на три месеца престой. Германия иска посетителите в Месе да остават по-дълго - харесват ѝ парите, които харчат.
Разбира се, Сарацина възнамерявал да остане по-дълго от две седмици, но дори служителят да му дадял само две седмици, това не би имало значение. Сарацина бил наясно с нещо, което знае всеки нелегален емигрант по света - спазването на правилата за имиграцията в Европа е по-слабо и от граничния контрол. Ако не се забъркваш в глупости и шофираш по правилата, можеш да останеш колкото искаш. Бъдещето също не изглежда зле - на всеки няколко години обявяват амнистия. Къде са стимулите да си отидеш тогава?
Сарацина взел багажа си от въртележката, изтърпял позора да види презрението в очите на митничарите и излязъл сред хаоса пред изхода на терминала. Пробил си път през тълпата на тротоара, пуснал списанието с голи момичета и изкушенията му в кош за боклук, намерил автобус, който да го закара до града, и потънал в алтернативната вселена на ислямска Европа.
Това е странен свят - познавам го от времето, когато работех на този континент. Докато преследвах улики и контакти из десетина различни градове, се разхождах из множество мрачни индустриални градове и виждах безброй жилищни комплекси в сталински стил в покрайнините им. Обаче за човек, който не е виждал подобни места, би било трудно да разбере постепенната трансформация, през която са минали. Най-честото име на малко дете в Белгия днес е Мохамед. Три милиона турски мюсюлмани живеят само в Германия. Почти десет процента от населението на Франция са последователи на исляма.