Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Крийк — поправи ме Джони.
— Крийк, както казах. Бил е индианец от племето крийк и баща му е бил вожд, но са го убили по време на лов. Отишъл на лов за елени и го намерили там, където бил паднал от една скала. Умирал, но казал на сина си, че бил видял Снегопад. Да, така казал. Бил видял Снегопад отблизо, достатъчно отблизо, че да разгледа бялата кожа и рогата му — били големи като дървета. Казал, че докато Снегопад живее в горите, светът ще продължи да съществува. Но ако някой някога убие белия елен, светът ще свърши. След това умрял, а Пет Гръмотевици станал новия вожд на племето.
— Мислех си, че вождът трябва да се бие, за да стане вожд! — каза Дейви Рей.
— Е, естествено, че било така — отвърнах. — Всички го знаят. Трябвало да се бие с цял куп юнаци, които си мислели, че те трябва да станат вождове. Но Пет Гръмотевици обичал мира повече, отколкото борбите. Не че не можел да се бие, когато се налагало, просто знаел кога да се бие и кога не. Но си имал и пипер в характера. Ето защо не го наричали просто „Една гръмотевица“ или „Две Гръмотевици“. Не се ядосвал много често, но когато се случвало — леле-мале! Било все едно пет гръмотевици трещят едновременно.
— Всеки момент ще звънне звънецът! — Предупреди Джони.
— Какво станало с вожда?
— Той… ами бил вожд дълго, много дълго време. Докато не станал на шейсет години. Тогава предал поста на сина си, Мъдрата Лисица — погледнах към входа — децата започваха да влизат в училище. — Но Пет Гръмотевици бил вождът, който хората запомнили, понеже запазил мира между племето си и другите племена и когато умрял, взели най-хубавите му върхове на стрели и ги разпилели из гората, та да ги намират хората и стотици години по-късно. След това гравирали името му на една скала и погребали тялото в тайно индианско гробище.
— О, така ли? — ухили се Дейви Рей. — И къде е то?
— Не знам — отвърнах. — Нали е тайно.
Момчетата простенаха. Звънецът издрънча и призова децата вътре. Върнах върха на стрелата на Пет Гръмотевици на Джони, който го уви в памук и го върна в сандъчето си. Станахме и тръгнахме през игрището, а изпод подметките ни се вдигаха облачета прах.
— Може би наистина е имало някой като вожда Петте Гръмотевици — каза Джони, докато приближавахме вратата.
— Естествено, че е имало! — възкликна Бен. — Кори така каза, нали?
Дейви Рей издаде звук като пръдня, но знаех, че не ми се подиграва. Просто трябваше да играе своята роля в групата ни — на подстрекател и саркастичен присмехулник — и я изпълняваше превъзходно. Знаех какъв е приятелят ми отвътре — в крайна сметка, нали именно той бе вдъхнал живот на Пет Гръмотевици.
Чух Лад Дейвин да крещи: „Махай се от мен с тези катеричи глави!“ Някакво момиче изпищя, някой възкликна: „О, отврат“… Демонката се бе развихрила.
Както и предсказах, гледката на киночудовищата в класната й стая вбеси Ковашкия мях. Тя изпадна в пристъп, пред който дори изблиците на Пет Гръмотевици приличаха на детски приспивни песнички.
Ковашкия Мях пожела да знае дали родителите ми са в известност с какви боклуци си тъпча главата. След това изпадна в тирада за това как цялото достойнство и добронамереност на света вървят към съсипия, просто вървят на съсипия, и защо ли не се интересувам от истинските книги за четене, ами се занимавам с този чудовищен боклук? Аз просто си седях и понасях бурята, както и се очакваше да сторя. След това Демонката отвори кутията от обувки, която бе донесла, и я завря в лицето на Ковашкия мях, а гледката на онези четири катеричи глави, полазени от мравки и с избодени с клечка за зъби очи, накара Ковашкия мях скоростно да се оттегли в учителската стая.
Най-сетне удари звънецът в три следобед и училището остана зад гърба ни до следващия ден. Напуснахме Ковашкия мях, доведена до дрезгав шепот. Навън на игрището, под горещото следобедно слънце, из въздуха се носеха облаци прах, докато децата търчаха към свободата. Както винаги, Дейви Рей поднасяше Бен за едно или друго. Джони остави на земята сандъчето си, докато си отключи веригата на колелото и аз коленичих да въведа номера на катинара, който подсигуряваше Рокет.
Случи се много бързо. Винаги е така с подобни събития.
Те изникнаха от прахоляка. Усетих ги, преди да ги видя. Кожата на опакото на врата ми настръхна.
— Четири малки писета, до едно в редичка… — дойде първата подигравка.
Врътнах глава, понеже познах гласа. Дейви Рей и Бен престанаха да се боричкат. Джони вдигна глава, а очите му се изпълниха с ужас.