Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Той изсумтя.
– Колко типично. Но ако Терасен има необходимост от...
– Ето как виждам аз нещата – обяви тя и се отдръпна назад, за да огледа изсеченото му лице. – Не разполагаме с много време. А бракът с кралска особа от друго кралство, с всичките му договори и големите разстояния, плюс месеците, необходими за набирането и изпращане на армия... просто нямаме толкова време. Имаме само настоящето. А и не ми трябва съпруг, който ще се съревновава с мен или който ще се наложи да изпратя в някое убежище, или пък ще се крие по ъглите, когато се събудя, обгърната в пламъци. – Тя отново целуна татуираните му гърди, точно над могъщото му, грохотно сърце. – Ето това, Роуан... само от това имам потребност. Само от това.
Екотът от дълбоката му, треперлива въздишка отекна до скулата й и той помилва косата й, голия й гръб. И по-надолу.
– Кралски двор, способен да промени света.
Тя целуна ъгълчето на устата му.
– Ще намерим начин... заедно. – Думите, които той самият бе изрекъл, които бяха дали шанс за изцеление на разбитото й сърце. И на неговото. Тя добави дрезгаво: – Нараних ли те?
– Не. – Роуан погали с палец скулата й. – Нищо не си ми направила. Нито на когото и да било друг.
Нещо в гърдите й рухна и той я взе на ръце, а тя зарови лице във врата му. Мазолестите му пръсти замилваха гърба й, всеки белег и татуировките, изрисувани от него.
– Ако оцелеем след тази война – промълви след малко тя върху голите му гърди, – с теб ще трябва да се научим да разпускаме. Да се наспиваме нощем.
– Ако оцелеем след тази война, принцесо – отвърна той, плъзвайки палец по извивката на гръбнака й, – с удоволствие ще сторя каквото поискаш. Дори да се науча да разпускам.
– Ами ако не ни чака нито миг покой, дори след като намерим Ключалката и ключовете и изпратим Ераван обратно в пъкленото му измерение?
Шеговитостта по лицето му отстъпи място на нещо по-дълбоко и пръстите му застинаха върху гърба й.
– Дори всеки божи ден над главите ни да надвисва война, дори постоянно да си имаме работа с капризни пратеници, да посещаваме ужасяващи кралства, където да ни се налага да спазваме поведение, с радост ще го върша, ако ти си до мен.
Устните й потрепериха.
– Ах, ти. Кога се научи да изнасяш толкова трогателни речи?
– Просто си търсех оправдание да се науча – рече той и я целуна по бузата.
Сетне плъзна устни надолу, обсипвайки с нежни, хапливи целувки челюстта й, ухото й, шията й. Тялото й се напрегна и омекна едновременно. Тя впи нокти в гърба му и му разкри гърлото си, докато кучешките му зъби драскаха нежно кожата й.
– Обичам те – пророни Роуан и прокара език по мястото, където допреди малко бяха зъбите му. – Бих влязъл в горящото сърце на ада, за да те намеря.
И едва не го беше сторил преди няколко минути, прииска й се да му каже. Вместо това само изви гръб още малко и от гърдите й се изтръгна тъничък, жаден стон. Това чувство... той... щеше ли да има край копнежът? Нуждата не само да е близо до него, но и да го усеща толкова надълбоко в себе си, че душите им да се преплитат една в друга, магиите им да танцуват заедно... Нишката, която я бе извела от онова пламтящо ядро на лудостта и унищожението.
– Моля те – прошепна тя и заби нокти в кръста му, за да подчертае молбата си.
Дълбокият стон на Роуан беше единственият му отговор. Той я надигна и я привлече плътно към тялото си, а тя уви крака около кръста му и му позволи да я отнесе не до леглото, а до стената, където допирът на хладното дърво зад гърба й контрастираше с горещината и твърдостта, които я притискаха отпред...
Той пак прокара език по онова местенце на шията й и Елин простена през зъби:
– Моля те.
Долови усмивката му до кожата си, преди да проникне в нея с един дълъг, могъщ тласък – и да захапе плътта й.
Присвояването, неизтощимо и истинско, от което знаеше, че така отчаяно се бе нуждал. От което тя се нуждаеше и със зъбите му в нея, с тялото му в нея... Щеше да се взриви, да се пръсне от непреодолимата потребност...
Бедрата на Роуан се задвижиха в муден, плавен ритъм, докато кучешките му зъби оставаха забити в шията й. Докато езикът му обхождаше двете точки на удоволствие, обградени от тънка болка, и вкусваше същината й като вино.
Щом апогеят я застигна, от гърлото му протътна нисък, порочен смях, а тя впи зъби в рамото му, за да не изкрещи толкова силно, че да събуди съществата, спящи по морското дъно.
Когато накрая Роуан откъсна уста от шията й и магията му излекува малките дупчици, които бе пробил там, стисна бедрата й и я прикова към стената, навлизайки по-дълбоко, по-силно в нея.
Елин прокара пръсти през косата му и го целуна необуздано, опитвайки собствената си кръв по езика му.