Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Ти не ми оставяш избор.
— Ще унищожиш всички ни. Ще провалиш и себе си.
Светът се преобърна. Проходът във Възбраната зейваше неудържимо и се свиваше лудешки. Цели орди твари се провираха, но пролуката се затвори внезапно. Рулке ту изчезваше, ту се появяваше в машината или извън нея. Завъртя се във въздуха, падна по гръб и замря. Мейгрейт пропълзя до него и докосна мокрото му чело.
Отворът се разкъса пак и най-безстрашното същество напъха в него глава колкото буре с червеникави остри израстъци по нея.
Рулке изохка някаква дума и машината обгърна пролуката с меко сияние. Съществото изврещя хрипкаво и се върна в пустотата. На пода изтрака отрязан рог. Възбраната се тресеше и изглеждаше, че ще се разпори открай докрай. Рулке се замъкна към машината и Мейгрейт му помогна да се качи. Фейеламор изсвири трети акорд. Стената се надупчваше. Рулке завъртя светлинната леща, Фейеламор се преметна между двойната спирала на централната стълба и се заби чак в прозрачния таван. Стовари се на една площадка и се притаи на нея окървавена.
Лиан, Шанд и другите зад преградата нямаше какво да направят, освен да гледат в безпомощен гняв. Към пробивите се бяха устремили всевъзможни твари. Ако проникнеха, щяха да избият всички в Шазмак.
— Направи нещо! — изръмжа Лиан на Игър.
— Не мога — завъртя глава Игър. Само веднъж се опита да повали Фейеламор с отличаващия го цветен лъч, който обаче се отклони непредвидимо през преградата и стопи няколко стъпала от стъклена стълба. — Ако опитам отново, току-виж убия Мейгрейт. Макар че си го заслужава, защото отиде при моя враг.
Шанд го хвана за яката и го раздруса.
— Извинявай, Шанд — смирено промълви Игър, отново забравил яростта. — Не ми обръщай внимание. Нямам вече друго в живота си освен това настървение.
— Вижте! — посочи Лилис. — Ето я Каран.
Каран тъкмо влизаше замаяна от умора. Озърна се и кривна встрани, а след нея дотичаха десетина гашади. Косата й беше разрошена, лицето — поаленяло.
Лиан пощуря от желанието да отиде при нея. Сграбчи тежък метален стол и цапардоса с все сила преградата. Столът отскочи със същата сила и се размина на една педя с главата му. Лиан се хлъзна на колене по пода. Вдигна глава и срещна погледите на Шанд и Малиен.
— Няма да я разбиеш — каза му аакимката.
Те бяха опитали всичко, което умееха, но преградата си оставаше непреодолима. Не биха успели и да я заобиколят — тя запушваше всички изходи от тази половина на залата. Рулке ги бе заклещил натясно.
41. Да умреш с достойнство
Каран се дотътри в голямата зала и видя Рулке отсреща. Не личеше да се чувства по-добре от нея. Мейгрейт стоеше до него — жива и здрава, за щастие. Но облекчението на Каран отстъпи пред смайването — Мейгрейт накара Рулке да се опре на нея и двамата се покатериха на машината.
— Какво да направим? — стигна до ушите й викът на Мейгрейт.
Каран изви глава към източника на оглушителния шум — тварите, които напираха да разкъсат Възбраната. Тя заобиколи тичешком централната стълба, но спря като закована, щом зърна преграда като стъкло и Лиан, който блъскаше с юмруци по нея от другата страна. Видът му я уплаши — нямаше коса, а брадата му беше опърлена.
Беше толкова изцедена, че не смогваше да осмисли всичко наведнъж. Лиани викаше и сочеше нещо зад нея. Тя отиде до преградата и опря длан срещу неговата. Малиен също се насилваше да вика, Каран бездруго си знаеше какво ще чуе от нея — „Възпри Рулке на всяка цена!“ — Ще се постарая да я задържа! — отекна в същото време гласът на Рулке.
— Мейгрейт — извиси глас и Каран, — какви ги вършиш?!
— Виж, Каран! — стъписа се Мейгрейт.
Рулке плъзна машината над пода към нея. Каран само гледаше. Приключи с бягането.
— Трябва да ни помогнеш! — примоли се Мейгрейт.
Каран се дръпна назад — подозираше, че Рулке е завладял ума на приятелката й. А онези от задругата думкаха разпалено по преградата. Какво ли искаха да и кажат?
— Каран — не млъкваше Мейгрейт, — Фейеламор ще унищожи нашия свят.
Каран гледаше поред Лиан, Малиен, Мейгрейт, Рулке. Какво да реши?
— Тя лъже! — писна Фейеламор отгоре. — Зае неговата страна. „А, има един човек, комуто няма да повярвам, каквото ще да става — начумери се Каран. — Пред нея дори Рулке е по-добър избор.“ Протегна ръце нагоре, макар и да не се съмняваше, че Малиен никога няма дай прости. Мейгрейт я изтегли върху машината, изхлипа и се метна на шията й.
— Нямаме време за това! — скастри ги Рулке. — Каран, покажи ни Пътя към Аакан, докато още можем да го направим.
Каран обаче си спомни непоносимия провал при предишното търсене на Пътя.