Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— И без това е изстинала.
Тя се изправи.
— Да вървим.
Двамата тръгнаха към края от поредицата сергии, където Савара се спря пред една маса, отрупана с бурканчета и бутилки.
— Това за какво служи?
Съдинката, която беше взела, съдържаше две консервирани савли, плаващи в зелена течност.
— Ключ за вратите към удоволствието – отвърна собственикът на сергията. – Една глътка и ще се сдобиете със силата на боец. – После мъжът снижи глас. – Две, и ще изпитате удоволствие, което ще трае една нощ и един ден. Три, и сънищата ви...
— Ще се превърнат в кошмари, които няма да спрат три дни – завърши Сери. Той взе бурканчето от ръцете й и го остави върху масата. – Няма да ми плащаш за... Савара?
Тя стоеше с пребледняло лице, вперила поглед в далечината.
— Започна се – каза жената, толкова тихо, че той едва я чу. – Ичаните нападат Крепостта.
По гърба му полазиха тръпки. Сери я хвана за ръката и я отведе по-далеч от сергията и всички, които можеше да са я чули.
— Можеш ли да го видиш?
— Да – отвърна тя. – Магьосниците от Гилдията изпращат мисловни образи. – Тя замълча и погледът й отново се зарея в далечината. – Първата порта току-що падна. Можем ли да отидем на някое уединено място, за да наблюдавам на спокойствие? Някъде наблизо?
Сери се огледа за Гол и откри заместника си да стои наблизо и да похапва пачи. Той бързо му каза нещо на жестовия език на крадците. Гол кимна и тръгна към Пристанището.
— Знам идеалното място – каза Сери на Савара. – Мисля, че ще ти хареса. Някога качвала ли си се на лодка?
— Имаш лодка? – Тя се усмихна. – Но разбира се, че имаш.
В съзнанието на Денил се появи образът на осем богато облечени мъже и жени, гледани отгоре. Те нанасяха удари по нещо, което се намираше под лорд Мейкин, магьосникът, който изпращаше образите. Фокусът му се премести отвъд нападателите, към тълпа от мъже и жени, които стояха на няколко крачки зад тях. Те бяха облечени с обикновени, износени дрехи, някои държаха въжета, завързани за каишките на малки зверчета, подобни на лимеци.
„Това ли са робите, за които говореше Акарин?” – зачуди се Денил.
Картината се замаза, след което нападателите отново се появиха на фокус. Те бяха спрели да нанасят удари по Крепостта и предпазливо я приближаваха.
— Капитанът каза, че първата порта е била унищожена. Сачаканците влизат в крепостта. Слизаме долу, за да ги пресрещнем.
Връзката прекъсна и Денил отново се озова в стаята. Огледа се. През последния един час се беше забавлявал със спора между лорд Пийкин, Декан на алхимиците, и лорд Девин, магьосникът, който бе предложил да възстановят Наблюдателницата. Сега двамата се гледаха слисано, забравили за всички спорове.
— Вече сме на позиция – докладва Мейкин. – Атакуват вътрешната врата.
Последва образ на тъмен коридор, който завършваше с каменна стена. Въздухът трепереше от магически удари. Щитът на Meйкин и воините, които стояха до него, издържа.
В този миг стената избухна. Върху щита се посипаха отломки, последвани от облак прах, след което последваха силни удари и се раздаде още един взрив.
— Нанесохме удар на сачаканците изпод фалшивия под – обясни Мейкин.
Последваха объркани образи. Светлинни проблясъци озариха облака прах, но не разкриха нищо. Изведнъж в мъглата се появи сянка и атаката върху щита на воините се възобнови. Двама магьосници залитнаха назад, очевидно изтощени.
— Отстъпете. Към вратата.
Воините бързо се изтеглиха зад двукрилата метална врата. Мейкин бързо я затвори и я запечата с магия.
— Докладвайте! – нареди той на останалите в Крепостта магьосници.
Засипа ги объркана смесица от образи и послания.
— Повечето от нас са мъртви... виждам пет... не шест тела и...
— Вече са в Крепостта!
В съзнанието на Денил проблесна образа на висяща на едната си панта врата, после един сачаканец се втурна към него.
— Бягай!
— Назад! Това е капан!
От облака се появи ръка, стиснала извита кама. Връхлетя ги вълна от ужас... последвана от тишина.
Забравили забраната за мисловните разговори, приятелите и семействата в Гилдията започнаха да викат имената на защитниците на Крепостта. Последва какофония от мисловни гласове.
— Моля, пазете тишина! – извиси се гласът на лорд Болкан. – Не мога да им помогна, ако не ги чувам. Мейкин?
Появи се образ на изкъртена врата. От него лъхаше непоносима горещина.
— Отстъпете зад вратата – нареди Мейкин. – Нека си хабят силата.