Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Едно тъмно петънце се появи във въздуха над кърмата му. То се придвижи напред, уголеми се и се разгъна в огромно плющящо знаме от плътна коприна, алено като прясно проляна кръв.
— О, богове! — възкликна Локи. — Майтап си правите!
Новопоявилият се кораб продължаваше да пори вълните, които се пенеха под носа му, и с всеки изминал миг съкращаваше разстоянието между него и „Вестоносецът“. Зад него изникнаха ниски бели силуети — лодки, препълнени с тъмни петънца — моряци. Новият кораб зави откъм подветрената страна на „Вестоносецът“ както гладен звяр отрязва пътя за бягство на плячката си. Междувременно лодките му пореха искрящата вода и нападаха откъм посоката на вятъра. Както и да се мъчеха Джабрил и екипажът му да излязат от капана, не успяваха. Отново и отново над водата екваха смутени викове и черните петънца скоро запълзяха по корпуса му.
— Не! — Локи се усети, че е скочил на крака, чак когато Джийн припряно го дръпна надолу. — Ей, копелета! Гадни, скапани кръшкачи! Не може да ми превземате шибания кораб…
— Който вече е превзет — довърши Джийн.
— Аз идвам от хиляда мили да ви стисна проклетите ръце — кресна Локи, — а вие ми идвате два часа след като ни изхвърлиха през борда!
— Няма и толкова — додаде Джийн.
— Проклети, шибани, мекохуести, безмозъчни, туткави пирати!
— Крадците преуспяват — рече Джийн, който си хапеше кокалчетата и пръхтеше от смях.
Битката, ако изобщо можеше да се нарече така, не продължи и пет минути. Някой на квартердека обърна „Вестоносецът“ право срещу вятъра и уби и без това бавната му скорост. Свалиха всичките му платна и не след дълго той задрейфува с една от пиратските лодки, вързана към него. Още една лодка се стрелна към кораба-майка. Той, под много по-ленив натиск на платната, отколкото когато преследваше „Вестоносецът“, се извъртя дясно на борд и заплава по посока на Локи и Джийн — зловещо чудовище, което си играеше със следващата си хапка.
— Положението май е „Има една добра новина и една лоша“ — подхвърли Джийн, като пукаше с кокалчетата си. — Може би трябва да се подготвим да отблъснем атака на абордаж.
— С какво? С един стилет и обидни подмятания за майките им ли? — Локи стисна юмруци. Гневът му бе преминал във възбуда. — Джийн, ако се качим на борда на този кораб и успеем да ги убедим да ни вземат в екипажа, пак сме в играта, в името на боговете!
— А може да са намислили просто да ни убият и да завземат лодката.
— Ще видим — рече Локи. — Ще видим. Първо ще си разменим любезности, ще проведем малко дипломация.
Пиратският кораб бавно се приближаваше, докато слънцето залязваше на запад и цветът и на морето, и на небето като че потъмня с един нюанс. Корпусът му наистина беше черен, от вещерско дърво, и по-голям от този на „Червеният вестоносец“, което си личеше още от пръв поглед. Моряците се бяха стълпили по ноковете и парапета на палубата. При гледката на този голям и деен екипаж Локи го бодна завист. Корабът пореше величествено водата, а после някой на квартердека кресна заповед и той се обърна срещу вятъра. Сгънаха бързо и сръчно платната и той запълзя едва-едва и затули от погледа им „Червеният вестоносец“. Левият му борд беше на около двайсетина крачки от тях.
— Поздрав на лодката! — извика една жена на парапета. Локи забеляза, че не е много висока — тъмнокоса, с частична броня и подкрепена от поне дузина въоръжени и нахъсани моряци. Той усети как кожата му настръхна под втренчените им погледи и си надяна жизнерадостна маска.
— Поздрав на брига! — провикна се той. — Хубаво време, а?
— Какво ще кажете за себе си вие двамата?
Локи бързо обмисли потенциалните предимства на умолителния, предпазливия и наперения подход и реши, че с напереност имат най-голям шанс да ги запомнят за дълго.
— Стой! — провикна се той и вдигна стилета във въздуха. — Знайте, че ветромерът е у нас, спрели сме ви вятъра и нямате надежда за бягство! Вашият кораб е наш, и всички вие сте наши пленници! Готови сме да ви окажем милост, но не ни предизвиквайте!
Корабната палуба се разтресе от смях и Локи усети как в него се надига надежда. Смехът беше на добро. Подобен смях рядко предшестваше кърваво клане, поне според както сочеше неговият опит.
— Ти си капитан Равел, нали? — извика жената.