Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Какво става? попита баща му.
- Има нещо там на ръба. Не знам какво е, но го видях да проблясва.
Тент прецени, че водата е достатъчно дълбока, за да се приближи до скалите, и бавно подкара лодката.
- Можеш ли да кажеш какво беше? настоя той.
- Отблясък, със сигурност. Но от нещо необичайно, метал или стъкло.
Приближиха се още и зад една скалиста бариера внезапно откриха какво бе привлякло вниманието им. „Мамка му!“, изруга бащата и се ококори. После се хвърли към бордовата радиостанция, за да алармира бреговата охрана.
В осем и четирийсет и седем същия ден полицията в Сагамор бе уведомена от бреговата охрана за смъртоносно произшествие - някаква кола бе излязла от пътя покрай канарата на Сънсет Коув и се бе разбила в скалите долу. Изпратиха полицай Дарън Уонслоу, който добре познаваше мястото - тесен път покрай отвесен зъбер, откъдето се разкриваше фантастична гледка. Имаше дори паркинг, за да могат туристите да се полюбуват на панорамата. Мястото беше великолепно, но полицай Уонслоу винаги го бе смятал за опасно, защото нямаше предпазна мантинела. И неведнъж бе отправял искане до кметството, все без успех, въпреки интензивното движение през летните вечери. Поставиха само една предупредителна табела.
Като стигна до паркинга, Уонслоу забеляза пикапа на бреговата охрана, от който сигурно съобщаваха къде точно е станал инцидентът. Полицаят изключи сирената на колата си и веднага паркира. Двама от охранителите наблюдаваха сцената, която се разиграваше долу - един катер на бреговата охрана тъкмо разполагаше до канарата платформа със съчленено рамо.
- Казват, че долу има кола - обърна се един от охранителите към Уонслоу, - но не се вижда такава.
Полицаят се доближи до ръба на зъбера - почти отвесната скала бе покрита с тръни, високи треви и каменисти первази. Наистина бе невъзможно да се види каквото и да е.
- Казвате, че колата е там долу? - попита той.
- Това ни съобщиха по спешния канал. Ако съдя по позицията на катера, предполагам, че колата е била на паркинга и по някаква причина е паднала от скалата. Моля се да не са тийнейджъри, дошли да се помляскат посред нощ, без да издърпат ръчната спирачка.
- Господи - прошепна и Уонслоу, - надявам се там долу да няма деца.
Той огледа най-близката до ръба на зъбера част от паркинга. Между края на асфалта и началото на склона имаше дълга затревена ивица. Потърси следи от гуми, бурени или тръни, смачкани от колата в момента, когато е политала надолу.
- Според вас колата направо ли е минала? - попита той охранителя.
- Несъмнено. Откога разправям аз да сложат мантинела. Деца са, казвам ви. Деца са. Пийнали са малко повече и са изцелили право напред. Защото, освен ако не си обърнал няколко чаши в повече, трябва да имаш много яка причина, за да не спреш след паркинга.
Катерът направи маневра и се отдалечи от скалите. Тогава тримата мъже видяха автомобила, който се полюляваше в края на съчлененото рамо. Уонслоу се върна в колата си и се свърза с бреговата охрана по радиостанцията.
- Каква е колата? - попита той.
- Шевролет „Монте Карло“ - отговориха му. - Черен.
- Черен „Монте Карло“? Потвърдете - черен „Монте Карло“?
- Потвърждавам. Регистриран в Ню Хампшър. Вътре има труп. Не е много за гледане.
*
Вече от два часа пътувахме с астматичния служебен крайслер на Гахалоуд. Беше вторник, 22 юли 2008 година.
Искате ли аз да карам, сержант?
- В никакъв случай.
- Но вие карате много бавно.
- Карам предпазливо.
- Колата ви е абсолютна бричка, сержант.
- Това е автомобил на щатската полиция. Малко уважение, ако обичате.
- Значи, е щатска бричка. Да пуснем ли музика?
- Мечтайте си, писателче. Тръгнали сме работа да вършим, а не да се забавляваме.
- Знаете ли, ще пиша в книгата си, че карате като стогодишен старец.
- Абе я пуснете музика, писателче. И я усилете колкото можете. Не искам да ви слушам, докато не стигнем.
Засмях се.
- Добре, припомнете ми кой беше онзи тип. Дарън...
- ...Уонслоу. Полицай от Сагамор. Него са изпратили, когато рибарите са открили колата на Лутър.
- Черен шевролет „Монте Карло“.
- Именно.
- Но това е лудост! Защо никой не е направил връзката?
- Нямам идея, писателче. Точно това трябва да изясним.
- Какво е станало с този Уонслоу?
- От няколко години е пенсионер. Понастоящем държи гараж с братовчед си. Да не би да записвате?
- Записвам. Какво ви каза Уонслоу вчера по телефона?
- Не много. Изглеждаше учуден от обаждането ми. Каза, че можем да го намерим през деня в гаража му.
- А защо не го разпитахте по телефона?