Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Прекарах четири дни, без да видя Юсуф. И когато на петия отидох при него, разговаряхме весело, без да споменем нито дума за предложението му. Преживяхме така четиринадесет дни, без да говорим за това, но един ден той ме попита дали не съм споделил неговото предложение с някой мъдър човек, за да се посъветвам. Побързах да го уверя в противното, като му казах, че по една толкова деликатна работа не бих могъл да следвам съвета на когото и да било.
— Аз се предоставих на Бога, скъпи ми Юсуф, и тъй като имам пълна вяра в него, убеден съм, че ще избера правилното решение.
При тези думи добродушният Юсуф, просълзен, постави лявата си ръка на главата ми и двата първи пръста на дясната ръка върху челото ми с думите:
— Продължавай така, сине мой, и бъди уверен, няма да се излъжеш.
— Но не би ли могла Зелми да не ме одобри?
— Бъди спокоен. Моята дъщеря те обича. Тя те е видяла.
— Но тя не знае, че мислиш да ме направиш съпруг?
— Тя знае желанието ми да станеш правоверен, да свържеш съдбата си с нейната.
— Радвам се, че не ме оставяш да я видя, понеже би могла да ме заслепи и тогава страстта би наклонила везните.
Дори мисълта да видя Зелми ме караше да треперя. Чувствувах, че ако приема такава мисъл, бих станал мюсюлманин, за да я притежавам и без съмнение бих съжалявал за това, защото мохамеданската религия не ми допадаше. Що се отнася до богатството, можех да го намеря и в Европа, без да сложа върху челото си срамното петно на вероотстъпничеството. Струваше ми се и сега още ми се струва, че решението да приема чалмата можеше да допадне само на един отчаян християнин, а такъв за щастие не бях. Особено ме възмущаваше мисълта, да живея една година в Одрин, за да уча един варварски език, към който изпитвах само отвращение. Та как можех на моята възраст да се откажа от ласкателното за моето самочувствие преимущество да бъда считан за сладкодумен? А тази слава аз имах навсякъде, където бях познат. Освен това понякога мислех, че Зелми, това осмо чудо в очите на нейния баща, можеше да не се окаже същото и в моите очи, а това би било достатъчно, за да бъда нещастен. Същевременно уважението и благодарността никога не биха ми позволили да огорча добрия старец, като не окажа на дъщеря му всичкото внимание на един добър съпруг. Тези бяха мислите, които ме занимаваха, и понеже Юсуф не можеше да ги отгатне, нямаше нужда да му ги поверявам.
Няколко дни след това намерих моя Исмаил ефенди на обяд у Осман паша. Той ми засвидетелствува приятелството си и ме укори, задето не съм закусвал толкова отдавна с него. По време на обяда ми бе представена една прелестна пантомима, изпълнена от неаполитански роби. Господин де Боневал заговори за венецианския танц и те изявиха желание да го видят. Обясних, че ми е невъзможно да го демонстрирам, ако нямам поне една танцьорка от моята страна и един цигулар, който познава мелодията. След това изсвирих мелодията на танца. Но дори и да би се намерила танцьорка, аз не бих могъл да свиря и да танцувам едновременно.
Исмаил стана и поговори тихо с един от своите евнуси, който се завърна след няколко минути и му каза нещо на ухото. Ефенди съобщи, че танцьорката била намерена. Отговорих му, че и цигуларят би се намерил скоро, ако изпрати едно писъмце до венецианския посланически дворец. В резултат баило Дона ми изпрати един от своите хора — отличен цигулар. Щом музикантът беше готов, влезе една красива жена с лице, покрито с копринена маска. Появата на тази хубавица изненада и възхити присъствуващите, тъй като едва ли е възможно да си представи човек нещо по-завладяващо. Най-голямо възхищение предизвикаха нейните форми, сладострастната мекота на очертанията и нейния накит. Нимфата зае своето положение, аз сторих като нея и ние танцувахме шест форлана един след друг.
Бях много сгорещен и съвсем задъхан, тъй като няма по-буен и задъхан танц от форлана. Жената обаче стоеше предизвикателно, без да покаже и ни най-малък признак на умора. При рондото на балета, най-мъчителната част, тя изглеждаше като да се носи из въздуха. Бях извън себе си от учудване, понеже не бях виждал във Венеция да се танцува така добре. След няколко минути почивка пристъпих към нея, малко засрамен от умората си и й предложих „още шест, но не повече, ако не искате да ме видите да умирам“. Едно стискане на ръка, което никой не видя, замени думите и ме накара да отгатна всичко. Щом се свършиха вторите шест форлани, един евнух отвори вратата и моята красива партньорка изчезна.