Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Той повтори въпроса си дали съм женен и когато отново му отговорих отрицателно, добавяйки, че вярвам никога да не бъда принуден да сключа брачен съюз, Юсуф ме прекъсна с думите:
— Как? Значи трябва да мисля, че ти не си напълно мъж?
— Аз съм мъж и съм християнин. Ще ти кажа дори, че обожавам красивия пол и съвсем нямам желание да се откажа от най-сладките радости.
— Според твоята религия ти ще бъдеш проклет.
— Съвсем не, защото, когато признаем греховете си, нашите свещеници трябва да ни ги опростят.
— Все пак признай, че не би извършил престъпление, ако не знаеш, че свещеникът ще те опрости, като му се изповядаш.
— Ако не беше така, опрощаването би станало безсмислено.
— Онанирането у вас счита ли се за грях?
— Много по-голям, от колко извънбрачното плътско удовлетворение.
— Това винаги ме е учудвало, понеже всеки законодател, издаващ закон, чието изпълнение е невъзможно, е глупак. Един нормален мъж, който няма жена, е принуден да прибегне непременно до онанизъм; и ако от страх да не опетни душата си се въздържи от него, би заболял от смъртоносна болест.
— У нас вярват тъкмо в обратното. Убедени са, че с подобна постъпка младите хора покваряват своя темперамент и скъсяват живота си. В някои възпитателни заведения ги наблюдават и доколкото е възможно ги възпрепятствуват да се отдават на този порок.
— Те са наивни глупци и хората, които им плащат за това, са още по-глупави, защото забраната само ще увеличи стремежа да се наруши един толкова тираничен, колкото и противоестествен закон.
— Все пак струва ми се, че всяко прекалено нещо е вредно за здравето, тъй като изтощава нервите и организма.
— Сигурно, но чрез забраната то се предизвиква. Щом у вас момичетата в това отношение не се възпрепятствуват, аз не виждам причината да се отнасят другояче с момчетата.
— Момичетата далеч не са изложени на същата опасност, тъй като това, което те губят, не е от същия извор, от който изтича семето на мъжа.
— Това ми е известно, но ние имаме лекари, които твърдят, че бледостта на момичетата се дължи само на злоупотребата с това удоволствие.
След като Юсуф беше водил този и други разговори с мен, при които явно ме намираше за много разумен, дори и да оспорвах възгледите му, той ми направи следното предложение, което ме учуди извънредно много.
— Аз имам — каза ми той — двама сина и една дъщеря. Не мисля повече за синовете, понеже те са получили вече полагащата им се част от имуществото ми. Дъщеря ми ще получи след моята смърт останалото ми богатство. Освен това аз съм в състояние да облагодетелствувам мъжа, който би се оженил за нея, докато съм още жив. Преди пет години взех една млада жена, но тя не ми даде наследници и аз съм убеден, че няма да имам повече такива. Моята дъщеря Зелми е на петнадесет години. Тя е красива, има черни, блестящи очи, като майка си, най-хубавите черни коси, гърди като алабастър, добре развита и с благ характер. Дал съм й възпитание, с което достойно би спечелила сърцето и на нашия повелител. Говори свободно гръцки и италиански, пее възхитително и си акомпанира при това на арфа, рисува, плете и винаги е прелестно весела. Никой мъж на света не може да се похвали, че е видял някога лицето й и тя самата познава само моята воля. Дъщеря ми е едно съкровище и аз ти я предлагам. Ако поискаш, можеш да живееш една година в Одрин при един от моите роднини, където би могъл да научиш нашия език и нашите нрави. След изтичането на годината ще се върнеш и щом приемеш исляма, дъщеря ми ще стане твоя жена. Ще намериш една наредена къща, роби, чийто господар ще бъдеш и един приход, от който ще живееш в охолност. Това е всичко. Не е необходимо да ми отговаряш нито днес, нито утре, нито в определен ден. Ще ми отговориш, когато се почувствуваш вътрешно убеден, и то ако отговорът ти е положителен. Ако не си съгласен, няма нужда да говорим повече. Без да прибързваш, без да се бавиш, без да се безпокоиш; ти ще изпълниш само волята Божия, като последваш неотменимото решение на съдбата си.
След тези думи Юсуф ме притисна до сърцето си и за да не ми даде време да отговоря, ме остави. Когато се прибрах баилите ме завариха замислен и ме попитаха за причината, но аз не удовлетворих любопитството им. Думите на Юсуф бяха не само много верни, но и работата беше толкова важна, че не биваше да я съобщавам никому. Дори не биваше и да мисля за нея, докато духът ми не е достатъчно спокоен, за да бъда напълно сигурен, че нищо няма да повлияе върху решението ми.