Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Тави въздъхна.
— На сандъка, вляво от теб.
— О-о — каза Ерен. — Извинявай. Забравих. Светлина — малката магическа лампа на сандъка примигна и се съживи.
— Не си забравил — каза Тави с половин усмивка. — Искаше да провериш дали са ми се появили собствени призователски способности. Не.
Ерен прие невинен вид.
— Едва те познах с толкова къса прическа.
— И аз едва те познах с този тен — отговори Тави. — Съжалявам, че не можахме да поговорим по-рано, но…
— Ти работиш — каза Ерен. — Разбирам.
Тави спеше с панталона и ботушите. Той стана, наметна туниката си и се обърна да поздрави Ерен с груба прегръдка.
— Радвам се да те видя — каза Тави.
— Както и аз — отвърна Ерен. Отстъпи назад и изгледа подозрително Тави от горе на долу.
— Врани, станал си по-висок. Предполагаше се, че ще спреш да растеш след двадесет или повече години, това… — той тръсна глава. — Еха. Сципио, в Академията бяхме с един ръст. Вече си висок колкото Макс.
— Предполагам, че наваксвам загубеното — каза Тави. — Как си?
— Радвам се, че се отървах от островите — отговори Ерен.
Той се намръщи и се огледа.
— Макар че бих предпочел да се върна с по-добри новини. И да ги докладвам на някой друг.
— Говори ли със затворниците?
Ерен кимна.
— Те сътрудничиха. Напълно съм сигурен, че убитият е бил агент на Калар и е бил мозъкът на операцията. Останалите са били, ами-и… Винаги има тъмни дела, в които участват легионери.
— Особено нарушаващи дисциплината.
— Особено нарушаващи дисциплината ветерани — съгласи се Ерен.
— Отлично — каза Тави. — Освободи ги и ги изпрати обратно в техните центурии.
Ерен примигна.
— Какво?
— Това е цяло копие опитни легионери, Ерен. Имам нужда от тях.
— Но… капитане…
Тави улови погледа на курсора и тихо каза:
— Това е моето решение. Изпълнявай.
Ерен кимна.
— Добре — тихо отговори той. — Първото копие помоли да предам, че канимите в момента преодоляват втория ред колове и правят всичко възможно, за да скрият присъствието си. Той очаква те да са тук след около час.
Тави се намръщи.
— Казах му да ме събуди, когато стигнат до първата линия колове.
— Той каза, че за разлика от него, ти трябва да използваш всяка възможност да поспиш в следващите ден или два. Трибун Антилус се съгласи.
Тави отново се намръщи. Макс, разбира се, с помощта на своите фурии можеше да издържи без сън в продължение на няколко дни.
Най-хубавото беше, че и Валиар Маркус също притежаваше това умение, но Тави го нямаше. И въпреки че през последните две-три години му трябваха много по-малко време за сън или почивка, той нямаше представа колко дълго може да разчита на тази съмнителна своя издръжливост.
Макс и Първото копие може би бяха постъпили правилно, позволявайки му да почине колкото е възможно повече. Великите фурии знаеха колко много ще му трябват всичките му умствени сили днес.
— Добре — каза той тихо. — Ерен, знам, че не мога да ти давам заповеди, но…
Ерен вдигна вежди.
— Откога си станал толкова съвестен, сякаш законът те спира?
— Не се притеснявам за закона, освен ако не стане пречка по пътя.
Ерен изсумтя.
— Сякаш вчера бягахме от побойниците в двора на Академията, а днес — от армията на канимите — той страдалчески погледна Тави и въздъхна. — Добре. С теб съм.
Тави кимна.
— Благодаря ти.
Ерен кимна в отговор.
— Кажи на Магнус да ти даде куриерски кон — каза Тави — и броня. Искам да си наблизо. Може днес да ми потрябва пратеник и бих искал да е някой, на когото имам доверие.
— Разбира се — отговори Ерен.
— И още… — каза Тави намръщено. — Ако нещата тук тръгнат на зле, искам да си тръгнеш. И лично да съобщиш за това на Гай.
Ерен мълча почти минута. После тихо каза:
— Ти си курсор, Тави. Твое задължение е да тръгнеш самият ти, ако се стигне до това.
Тави прокара ръка по късата коса на главата си.
— Днес — каза той тихо, — аз съм легионер.
Тави стоеше на крепостната стена в южната част на града, на бойниците над портата.
Укрепленията не бяха толкова високи, колкото в крепостта на гарнизона в родната му долина Калдерон, не бяха монолитни, но всичко, което закостенелите алеранци наричаха крепостни стени, растеше от самите кости на земята и беше имунизирано срещу всяка атака, неподкрепена от масова употреба на фурии.