Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Младият мъж едва не падна, докато слизаше по стълбата, и трябваше да се облегне на Арарис, за да премине късото разстояние до басейна. Сърцето на Исана я заболя, когато видя, че лицето на сина й е все още бледо, а очите му бяха толкова хлътнали, че изглеждаха като насинени.
Снощи той изглеждаше много по-зле. Тя трябваше да лекува десетки малки рани, три счупени кости, мускули, които бяха почти разкъсани от претоварване, изгаряния в устата, гърлото и белите му дробове от вдишването на нажежения от огнените фурии въздух, както и сериозни рани по дланите му.
Възстановяването на тялото, претърпяло толкова много поразяващи въздействия, не можеше да мине без последствия за пострадалия. Той не би трябвало да е в съзнание, още по-малко да стои повече или по-малко самостоятелно, но зелените му очи, макар хлътнали и уморени, бяха нащрек.
— Какъв е проблемът? — тихо попита Тави. Гласът му звучеше все още хриплив и дрезгав. Дори с магията на водата не беше толкова лесно да се справиш с изгаряния.
— Варг — отговори тя. — Опитах се да го лекувам, но той не ми позволи да го докосна. Трябва да го преместим в следващите няколко минути, преди да започнат да претърсват кораба.
Тави бавно затвори и отново отвори очи и за секунда тя се усъмни, че изобщо я е чул.
— Така значи — каза той накрая. — Добре. Опитай още веднъж.
Исана се намръщи.
— Опитах, вече няколко пъти, но…
Тави поклати глава.
Той уморено влезе в басейна и седна на пода, недалеч от главата на канима, протегна краката си във водата и отпусна рамене. После с усилие повика с ръка Исана.
Исана отново стъпи във водата, посегна към Рил и се приближи до Варг. Тя предпазливо протегна ръка към гърдите му, наблюдавайки движенията на огромното, покрито с тъмна козина тяло.
Пръстите й бяха на около инч от козината му, когато Варг изръмжа. Полуотворените му очи не бяха фокусирани, но устните му се повдигнаха, показвайки белите зъби, а челюстта му леко се разтвори.
Тави с неочаквана и плашеща скорост се хвърли към главата на канима. Преди Исана да успее да реагира, синът й здраво сграбчи с ръка едно от щръкналите уши на канима, стисна го и започна да го усуква, а с пръстите на другата си ръка стисна муцуната на Варг, като безмилостно обърна главата му назад.
После, за пълно изумление на Исана, синът й заби зъби в гърлото на канима.
Варг се напрегна с цялото си огромно тяло, ноктестите му лапи-ръце се надигнаха от водата — но преди да докопат Тави, те замръзнаха на място, а от гърлото му заклокочи ниско ръмжене.
И тогава тя чу сина си. Тави, продължавайки да стиска със зъби гърлото на канима, изръмжа като звяр. Звукът стана по-висок, после отново по-нисък, после това се повтори. Исана с ужас разбра, че той говори с канима.
Кървавочервените очи на Варг сякаш за секунда или две се фокусираха, след това канимът изръмжа и отпусна ръцете си обратно във водата.
Тави бавно разтвори челюсти и се изправи. После пусна ухото на канима и хвана козината на врата му. С другата си ръка обаче продължи да държи устата на канима затворена.
Той обърна глава настрани и започна да хърка и да плюе, явно с цел да се отърве от космите, с които беше пълна устата му.
— Давай — прошепна тихо накрая. — Сега ще е спокоен.
Исана го изгледа изненадано.
— Как изобщо…?
Той я дари с уморена усмивка.
— Просто трябва да знаеш как да говориш с тях.
Исана поклати глава и погледна Арарис. Дори не беше забелязала кога сингуларът беше приближил до Тави с изваден меч в ръка.
— Десет минути — тихо каза Арарис.
Исана кимна, призова Рил, а след това положи ръка на гърдите на Варг.
Гърдите му потрепваха от още едно изръмжаване, но намиращият се в безсъзнание каним не помръдна.
Исана затвори очи и се съсредоточи върху Рил и водата около канима.
Тя се изуми колко много вода заобикаля Варг. Разбира се, беше видяла размерите на канима, но ако не й се беше налагало периодично да лекува ранени животни, дори не би помислила да лекува толкова голямо същество.
Разбира се, никога досега не й се беше налагало да лекува каними. Отначало се страхуваше, че вълчеподобното същество ще е твърде различно от това, с което се е сблъсквала, но бързо разбра, че страхът й е неоснователен. Болката е универсална.
Тя чувстваше всички рани на Варг, както при всяко друго същество. Накара Рил да изследва тялото на канима, да изцелява раните, да заздравява счупените кости, да облекчава раздразнението и болката.