Смъртоносно бяло

Това предсказание бе последвано от описание на дълбокото душевно умозрение и на съмненията, изпитани от Лорелай, преди да реши да прати имейла, вместо просто да заяви на Страйк, че връзката им без задължения е приключила. Стигнала бе до извода, че е по-почтено да му обясни в писмена форма защо тя, а по подразбиране и всяка друга жена на света, би го намерила неприемлив, ако не променеше поведението си. Молеше го да обмисли написаното и да повярва, че то не е породено от гняв, а от тъга и настояваше за среща, на която да намерят отговор на въпроса „искаш ли достатъчно много тази връзка, та да си готов да подходиш към нея по различен начин.“

След като изчете имейла докрай, Страйк остана на мястото си втренчен в екрана не защото обмисляше отговор, а защото събираше сили за физическата болка, която щеше да изпита при надигане от стола. Най-накрая се докара до вертикална позиция и потрепна, когато прехвърли тежестта си върху протезата, после спря компютъра и заключи офиса.

„Защо не можем да приключим по телефона? – помисли си, докато катереше стълбите, подпирайки се на парапета. – Очевидно е, че отношенията ни са мъртви. Нужно ли е да им правим аутопсия?“

В апартамента запали нова цигара, седна на кухненския стол и се обади на Робин, която вдигна почти моментално.

– Здравей – каза му тихо. – Един момент.

Чу да се затваря врата, стъпки, после затварянето на друга врата.

– Получи ли имейла ми? – попита я. – Пратих ти няколко снимки.

– Не – отвърна Робин, като говореше с все така понижен глас. – Снимки на какво?