Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Многомашинник значи — усмихна се Миша. — Преизпълняваш ли плана? Или правиш глупости?
— Ами пробвайте — предложи нахално Иконата. — Няма рекламации за работата ми.
— Е, щом няма, тогава разбери, ако обичаш, чрез кого Газелата е получила последната си работа. Ще го свършиш ли?
— Ще се постарая — кимна делово Иконата.
На другия ден той съобщи, че Муся-Газелата е започнала работа със съдействието на стария си познат и помощник Гуско. Като познаваше нравите, царящи в средите на крадците, Миша дори не се опита да вербува Гуско. Друго нещо е младият пъргав Иконата, криминалната му кариера съвпада с времето на безпредела, когато рухнаха традициите, бяха позабравени обичаите и нравите, и съвсем друго нещо е Гуско — четирийсет и шест годишен опитен бандит, с пет присъди зад гърба си, израснал в периода, когато още се спазваха традициите и нравите бяха здрави. Върви завербувай такъв като Гуско. Затова пък напълно можеш да разчиташ на чисто човешко разбиране от негова страна. Особено ако се притисне с мярка.
Доценко умееше да притиска. Не отиде да разбива жилището, където рецидивистът Гуско живееше при любовницата си, а вежливо го спря в градинката, където бандитът бе излязъл съвсем мирно да се поразходи с кучето си — изящен игрив фокстериер. Представи се както си му е редът, дори си показа удостоверението. И започна едва ли не да плаче, с което съвсем изуми опитния джебчия. С глас, пълен с трагизъм и трудно сдържано вълнение, Миша разказваше на Гуско колко е трудно да се работи в милицията, как си отиват от органите най-добрите и опитните, как се трепят и нищо не успяват малцината, останали да се занимават с практическа работа. Какви гадове са станали сега прокурорите и съдиите, защото ченгетата се претрепват да намерят престъпниците, а прокурорите и съдиите ги пускат под гаранция или изобщо не разрешават да ги арестуват. Всички са рушветчии и гадове, никой от нищо не се интересува и за нищо не му пука. Та оперативните служители се сетиха да извикат на помощ престъпния свят. Не така грубо, както вие, уважаеми господин Гуско, си помислихте. Не. Не става дума за доносничество. Аз, знаете ли, се занимавам с издирването на убиеца на Муся-Газелата. Нали я познавахте добре, не отричайте, и нейната смърт не може да ви е безразлична. Все пак вие сте й били учител в трудното апашко дело и в определен смисъл — опекун и покровител. Та си помислих, че ако поискате, можете да ни помогнете. Аз вярвам, че Муся-Газелата не е убита от вашите хора. И имам много силни подозрения, че убийците са изпратени от хората, които са я наели на последната й работа. А дори да не са те, то все пак са паралии и с връзки, за тях е по-лесно да намерят убиеца, отколкото на нас, голите и гладни милиционери. И би трябвало и издателите да привлечем в търсенето. Какво ще кажете, господин Гуско? Как ви се струва идейката?
Идейката не се хареса на господин Гуско, но Миша прояви достойна за похвала твърдост, като на всяка трета дума напомняше на уважаемия рецидивист, че именно той е свързал Муся с издателите, значи и на неговите плещи лежи голяма част от отговорността за гибелта й. Не е усетил, че работата пари, не е проявил интуиция, че задачата може да е смъртно опасна. А тя, млада и глупава, е повярвала на наставника си.
С две думи — Миша го склони. И на другия ден крадецът рецидивист Гуско се запъти към генералния директор на издателство „Шерхан“. Доценко вече имаше горе-долу ясна представа какъв е Кирил Есипов. И помоли Гуско непременно да го сплаши със смъртта на Оксана, но не с обикновена, а със страшни мъчения. Но най-главното — Гуско трябваше да се появи при Есипов само когато диалогът може да бъде чут от прелестната манекенка.
— Да, ама тук сте се увлекли — опита се да се съпротивлява рецидивистът, докато наблюдаваше зорко игривата девствена фокстериерка да не си позволи нищо излишно със съседските псета. — Аз да не съм ви пророк бе? Толкоз работи да уцеля…
— Не се правете на скромен — миролюбиво забеляза Миша. — Личният телохранител на Есипов ви е приятел, отдавна сме изяснили това. С негова помощ можете да улучите когото си искате. Трябва да направите така, както ви казах, Василий Платонович, иначе ще си помисля лоши неща за вас.
— Че как така? — заинтересува се Гуско.
— Ами щом не изпълните молбата ми, значи не сте заинтересуван да се намери убиецът на Муся. По-нататък е лесно. Щом не сте заинтересуван, значи искате да го покриете и спасите от нас. Значи го познавате, той е някой от вашите. Може би дори сте самият вие, защото Муся е станала любовница на стопанина на къщата, където е изпълнявала последната си задача и където са я убили. А някога сте живели с нея в любов и може да се каже — в сексуално съгласие. Наистина, това е било отдавна, но е било, а всички знаят, че старата любов ръжда не хваща. И така нататък… Разбрахте ли ме?