В земята пламък се крие

— Не! — викна Лийт, карайки неколцина от другите да се обърнат назад, за да видят какво го притеснява. — Няма да се измъкнеш толкова лесно!

— Нещо не е наред ли, Лийт? — обади се Кърр.

— Разбира се, че не е! — отговори младежът. — Но ще се оправя сам.

Видимо засегнат от незаслужената грубост, фермерът отново се обърна напред.

— Естествено, че не е трябвало да го оставяш! — яростно прошепна Лийт на брат си. — Но ти си лечител. Защо просто не спря естественото развитие на отровата, така че той да се оправи?

— Това би било зла магия, Лийт — търпеливо каза Хал. — Не чу ли Фемандерак? Злата магия нарушава закономерностите на природата. Не бих могъл да ускоря възстановяването му, преди фодрамецът да се бе върнал с естествено лекарство, върху което да работя. Освен, разбира се, ако не би предпочел да използвам зла магия… — сега в гласа му се долавяше нотка на огорчение.

— Защо тогава не го излекува, след като донесоха кората?

— Знаеш отговора. Естественото му възстановяване помогна на хауфута. Лийт, не съм го наранил. Ускорих действието на отровата, спестявайки му много часове на агония. Помогнах за първоначалното му възстановяване, спирайки когато той бе вън от опасност. Спасих двама мъже на границата на отчаянието. Защо ме виниш?

Лийт не се предаваше.

— А черните криле?

— Приех формата на отровата, докато работех с нея — отвърна Хал. — Черна муха, черни криле. Не е много сложна магия. Не съм звяр. Оставам такъв, какъвто съм бил винаги. Още от много малък умея да правя неща. Моя ли е вината?

— Ти и вина! Как очакваш да гледам на човек, който остава напълно недостижим? Ти си като Най-възвишения, въздигнат и недосегаем, намесващ се в делата ни само когато ти изнася, играейки си с нас, за да постигнеш неразбираемите си цели. Чувам се да говоря с гласа ти! Чувам мислите ти в главата си! Или не теб — Най-възвишения — няма значение! Искам да бъда оставен на мира! По-скоро бих страдал от собствените си грешки, отколкото да бъда използван като някаква отрова, използван, без да го съзнавам, използван върху другиго. Какви са твоите — неговите — планове да ме усъвършенствате? Много ли ще боли? — гледаше брат си в очите, полузаслепен от сълзите в своите собствени. — Надали колкото ти ме нарани!

Хал изчака един момент, почитайки чувствата на Лийт с мълчание. Сетне отговори:

— Някога хрумвало ли ти е, че смятаното от теб за злина всъщност може да е добро? Че страхът да изгубиш себе си ти пречи да видиш какво може да ти донесе полза?

— О, значи не съм достатъчно добър в настоящия момент, тъй ли? — Лийт изпитваше отчаяна нужда да се гневи на нещо.