В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Отправиха се в посоката, от която бяха дошли. Ала след няколко минути осъзнаха грешката си, озовавайки се над стръмна пропаст. Който и път надясно да поемеха, неминуемо ги отвеждаше до скали, дефилета и пропасти. Така премина по-голямата част от утрото — вече наближаваше обед, когато отново стояха край лагера си.
— Не разбирам — чу Лийт да си мърмори Уизаго. — Бих се заклел, че дойдохме от ляво. Но къде е пътеката? Как стигнахме дотук?
Те Туахангата се почеса по главата, сетне кимна:
— Тази загадка не е по силите на ума ми. Роден съм в Мъглата, аз също не мога да разбера как сме могли да се обърнем вчера. А точно това трябва да сме направили, защото всички пътища надясно са грешни.
— Тогава трябва да тръгнем наляво — заяви Кърр. — И без това бяхме изгубени преди — не виждам с какво ще ни помогне откриването на пътеката.
В мълчаливо единодушие отказаха да се хранят край скалата. Подкрепиха се вървешком, докато крачеха наляво. Пътят им ги отвеждаше все по-нагоре, дълбоко в сърцето на облаците. Залитаха из мъглата като пияници, всеки вкопчен за другия, напредвайки бавно, но поне в безопасност. Накрая Уизаго се обърна назад и им викна да спрат.
— Не можем да се катерим по-нагоре — рече той, а ботушите му проскърцваха по снега, докато се приближаваше към спътниците си. — Намираме се на върха. Вече може да вървим само надолу.
— На върха? Не изглеждаше толкова стръмно! — Лийт бе объркан.
— Пътят ни се е виел нагоре. Но сега изобщо не съм сигурен как да слезем! — Уизаго им направи знак да го последват до куп натрошена скала, откъдето ги прикани да се огледат. Отляво изострен склон се спускаше рязко надолу в мъглата — щяха да им бъдат необходими уменията на планинска коза, ако искаха да поемат по този път. Пътят напред не изглеждаше толкова стръмен, ала склонът прерастваше в сипей, отвеждащ към неизмерими дълбочини. Камъкът по обратния път надясно изглеждаше достатъчно солиден, ала никой не искаше да се връщат към противната скала, където бяха пренощували. Зад тях се простираше площадка с големина няколко ярда, отвъд която започваше стръмнина.
Хал пристъпи напред. За пръв път от седмици Лийт можа да огледа по-внимателно брат си и бе шокиран от видяното. Усилието да не изостава от здравите, опитни планинджии от юга го бе изтощило повече, отколкото Лийт можеше да си представи. Бузите му бяха отвратително хлътнали, очите му бяха потънали в орбитите, а докато говореше, потъркваше задната част на коляното си.
Колко още може да понесе? Защо никой от останалите не е коментирал вида му?
— Ахтал иска да опитаме сипея — каза им сакатият. Дишаше с известни затруднения. — Казва, че според неговия опит подобни стръмни склонове обикновено не отвеждат до пропасти или задънен край. Нуждаят се от равна основа, която да поддържа тежестта на скалата.
— Но как ще слезем? — запита Кърр. Останалите можеха да прочетат израза в очите му — глупаво би било да се спускаме по склон, едновременно толкова стръмен и толкова нестабилен.
Хал имаше готов отговор:
— Ахтал ще ни покаже. Казва, че ако внимаваме, сме щели да стигнем долу невредими.
Брудуонецът го прекъсна, говорейки на своя език.
— Също така казва, че спускането по сипей е едно от най-вълнуващите предизвикателства, пред които човек може да се изправи. Трябва да смятаме за привилегия възможността да опитаме.
Край Хал брудуонецът се усмихна. Никога не го бяха виждали да прави това — със сигурност разкраси чертите му.
— Щял да ни покаже — със съмнение изрече хауфутът. — Надявам се помни, че не всички от нас притежават неговата физика.
— Помни! — отвърна Хал с оттенък на твърдост в гласа. — Казва, че не би предложил нещо, излагащо господаря му на риск.
Хауфутът отстъпи. Напредвайки няколко ярда по склона, Ахтал демонстрира техниката за спускане, а Хал превеждаше.
— Не търчете право надолу, инак ще наберете прекалено много инерция и ще паднете. Лъкатушете напред и назад, ето така. Стойте в местата с еднакви по размер камъни — по-големите камъни се движат по-бавно, могат да ви препънат, ако внезапно попаднете сред тях. Дръжте си очите отворени и гледайте напред. Ще има леко свличане, това е нормално. Но ако раздвижите големи камъни, предупредете с вик онези под вас. Това е най-голямата опасност. Поддържайте ниска скорост; ако трябва, ходете. Но свикнете ли веднъж, ще можете да тичате бързо, ето така.