В земята пламък се крие

— Странници! — изрече глас със силен акцент. — Какво дирите тук?

Уизаго погледна към другите с безмълвен въпрос как да отговори; останалите му отвърнаха с празен поглед. Да разкрият ли мисията си — или да съчинят друга история?

— Тук в безопасност ли сме от магии? — прошепна Кърр.

— Не — отвърна Фемандерак. — Ала вече съм подготвен.

Междувременно решетката се издигна безшумно, за да пропусне трима хералди на снежнобели коне. Екипировката им сияеше на късната следобедна светлина, копринените им дрехи бяха обагрени в червено и зелено, копията им бяха дълги и готови за борба, гордите коне пристъпваха без звук сред тучната трева. Първият хералд слезе от седлото и се изправи пред пътниците.

— Добре дошли, странници! — изискано рече той. — Прекосили сте мъглата и сигурно сте уморени. Бихме ли могли да ви помогнем по някакъв начин?

Гласът му бе мек, внимателен, любезен, почти женски.

Широка усмивка изгря върху лицето на хауфута. Предложението за помощ надминаваше надеждите му. Изглежда страховете им бяха безпочвени.

Ала Фемандерак се изсмя.

— Хайде сега! — насмешливо рече той. — Дотам ли се простират всичките ти умения? Или е защото си прекалено далеч от господаря?

Хауфутът със зяпнала уста се взря във философа.

— Да не си си изгубил ума?

Ала смехът бе развалил магията. Тримата хералди и конете им изчезнаха.

— Илюзия — рече Фемандерак в настъпилата тишина, сякаш преподаваше. — Хубав номер. Внушението оперира директно с умовете ни. Податливи сме, защото очакваме чудо в подобно място. Чудя се какво ли още е илюзия?

Останалите зяпаха учудено, а той се приближи към стената на замъка.

— Само най-добрите илюзионисти могат да придадат солидност на формата — замислено рече той. — Готов съм да се обзаложа, че илюзия от подобен мащаб няма как да получи плътност. Дали съм прав?

Замахна да удари стената.

Замъкът изчезна.

Лийт изкрещя в смесица от страх и удивление.

Фемандерак извинително сви рамене.

— Трябваше да му дам шанс да си запази достойнството.

На мястото на някогашния замък се издигаше тревист склон, отвеждащ към грубо построена колиба. На прага й стоеше млада жена с красива усмивка.

— Нямаше да ни откриете, ако татко беше тук — рече тя. — Заповядайте. Добре дошли, пътници, в замъка Кантара. Освен ако не бихте предпочели предишния?

Фемандерак закрачи по хълма, другите останаха по местата си. Той се обърна:

— Смятам, че е по-добре да влезем вътре. Мисията, забравихте ли?

В къщурката имаше две легла, заемащи едната стена. Самотният прозорец откриваше гледка към склона и мъглата, издигаща се от падините. Огромна камина заемаше срещуположната стена, от двете страни на огнището имаше по един стол. Жената трябваше да е към двадесетте — руса коса, кожа като слонова кост, съвършени зъби.