В земята пламък се крие

Фигурата пристъпи в светлината на лампите. Не повече от четири фута висока, гърбава, с дълга бяла брада и коса като слама, носеше прекалено големи дрехи от зелен плат и бледосиня шапка. Ефектът бе по-скоро комичен, отколкото притеснителен.

Първо погледна към дъщеря си, сетне махна с лявата си ръка.

— Върни замъка! — изръмжа той. — Не знаеш кой се навърта наоколо. След като глупаци като тези ни откриха, кой знае кой ще се дотресе след това?

Той тропна с крак, очевидно разгневен.

— Трябва да наблегна още по-сериозно върху обучението ти, момиче. Какво щеше да си помисли майка ти?

Насочвайки малките си очички към новодошлите, той ги запита:

— Как преминахте препятствията ми?

— Внимавайте! — прошепна Фемандерак. — Този мъж не е каквото изглежда. Видът му е предназначен да приспи бдителността ни. Той е опасен.

— Да, опасен съм! — рязко каза джуджето. — Особено за онези, които не отговарят на въпросите ми! Ти! — викна, сочейки към Фемандерак. — Ти ли си водачът им? Отговори!

— Не, милорд, не съм аз. Но аз ще говоря от името на групата, защото останалите сред нас може да те сплашат.

— Какво? Да ме сплашат? — личицето почервеня от гняв. — Не блъфирай! Сред вас няма ни един с достатъчно акъл да разбере, камо ли да се съревновава с умението ми. Как се осмеляваш да ме предизвикваш?

Стройният философ сви рамене. Лийт го наблюдаваше, изнервен и леко объркан от събитията, изпълнен с отчаяната надежда, че приятелят му наистина контролира ситуацията.

— Тогава би се замислил как успяхме да се измъкнем от мрежите ти — спокойно отвърна Фемандерак.

— Не всички от вас! — изликува старецът. — Плених един от вас. Кой чародей би оставил спътника си пленен? Освен ако не разполага с нужната сила!

— Или ако не е възнамерявал първо да се погрижи за дъщерята — непринудено отвърна Фемандерак. — Благодаря ти, че си донесъл слугинята ни. Тя бе предупредена, но реши да не се вслушва в думите ни. Посрамването й да бъде пленена от нищожник като теб ще бъде подобаващо и справедливо наказание.

— Как преминахте препятствията ми? — джуджето почти изкрещя.

— А, и още нещо! — Фемандерак подмина въпроса. — Можеш да спреш с позите. Не ти прави чест. Зная, че си мъдър старец толкова, колкото дъщеря ти има съвършена фигура. Зная и имената ви — прочетох ги в книга на две хиляди години. Вие сте Маендрага и Беладона.

— Кой си ти? — изпищя гномчето. — Как си се сдобил с подобно знание?

— Първо възвърнете естествените си форми! — заповяда Фемандерак. — Сетне ще видим дали бихме извлекли някаква полза от сътрудничеството.

Старецът кимна към дъщеря си. Пред очите на Лийт телата им започнаха да сияят и проблясват, разливайки се в други форми. Мъжът се издължи, гърбът му се изправи, а шкембето изчезна. Пред пътниците застана строен оплешивяващ мъж в средата на четиридесетте. Трансформацията на жената бе по-малка. Чертите й леко се втвърдиха, появиха се няколко петна, станът й леко натежа и малка цепка се появи между предните й зъби. Лийт не видя други промени.