В земята пламък се крие

— Не ни ли чу? Не разполагаме с нужното време. Каузата ни ще бъде изгубена в месеците, които това ще отнеме. Тогава може и да получим Стрелата, но не ще има кого да повеждаме. Не ни бавете и споделете тайната! Тогава ще може да загърбите пазителството и отново да пристъпите в света на хората, както сте желали дълго.

— Не ще направим нищо без момичето. Знаете, че няма. Що за закрилници сте вие, позволявайки си да изгубите момичето, сетне опитвайки се със заплахи да ме принудите да сдам тайната?

Фемандерак се усмихна.

— Опасно близо си — рече той. — Справих се добре, но изглежда не достатъчно. Но няма да се откажем.

— В такъв случай изглежда, че магическото ви умение ще бъде премерено с моето — мрачно изрече Маендрага. — Ще започваме ли?

— Не и преди вечеря! — оплака се хауфутът. — Това не може ли да почака?

За своя изненада Лийт чу други думи зад изречените от хауфута. По-спокойно! Изпълнявай дълга си с чест! Отдай на гостите си известно уважение! Ако думите бяха насочени към него, щеше неизменно да им се подчини. Принудата бе силна. У младежа се зароди подозрение — познаваше тембъра на този глас.

— Какво правиш? — прошепна Лийт на брат си.

— Обогатявам — бе отговорът.

— Разбирам защо те почитат като повелител — отвърна Маендрага с дълбока почит в гласа. — Подчинявам се не по принуда, ала защото си прав, което придава власт на думите ти. Като груб домакин се представих пред такива разнообразни представители на Първородните — и други.

Той им се поклони.

— Дъще, приготви на тези пътници подобаваща вечеря, докато аз се погрижа за спътничката им.

Вдървено, с голямо усилие, склонило раменете му, той излезе от стаята.

— Нека ти помогна! — предложи Хал на Беладона. — Зная как да приготвям храна по вкуса на господаря. Гневът му не е красива гледка.