В земята пламък се крие

— Хората в замъка трябва да имат някакъв начин да слизат в долината — внимателно отвърна Туа, — което означава, че е твърде вероятно да има пътека. Ако я намерим за около час, ще стигнем пред портите преди тъмно. Ако не я открием, трябва да лагеруваме на някое закътано и скрито място.

— Де да знам — прозя се хауфутът. — За вас може и да не е било голямо усилие, обаче мен спускането по сипея ме поизтощи.

— Само преди шест месеца изобщо нямаше да успееш — отбеляза Кърр. — Радвай се, че изобщо се спусна.

— Просто казвам, че трябва да спрем тук и да се наспим добре. Утре с ентусиазъм ще потърсим замъка.

Тънък слънчев лъч просия над тях, пронизал мъглата, разкъсана от внезапен порив на вятъра. Тук в долината въздухът бе по-гъст, отбеляза Лийт и много по-горещ от хапещия студ на върха. А може би тичането по склона го бе уморило повече, отколкото бе склонен да признае.

— Най-добре би било да продължим — твърдеше Фемандерак, ала в гласа му не личеше особена убеденост. — Мислете за добра храна и топло, меко легло. Нощ на истинско спане.

— Мисля, мисля… — рече едрият мъж. — Мисля, че е възможно да не бъдем посрещнати с широко отворени обятия, като се има предвид, че идваме да отнесем съкровището им. Може да получим хляб и вода, съпроводени с ледената влажна стена на тъмницата. По-скоро бих се наспал сега, когато имам нужда, вместо да рискувам още една нощ като миналата. Вие не чувствате ли нужда от почивка?

Гласът му звучеше странно унасящо. Край него жената от Ескейн затвори очи, а гърдите й се повдигаха равномерно.

На известно разстояние, близо до ръба на поляната, Ахтал и Хал спореха за нещо — поне брудуонецът оживено говореше и жестикулираше бясно към сакатия. Лийт се опитваше да следи дискусията, но умората притискаше клепачите му…

— Слушайте! Чуйте! — Хал застана сред тях, говорейки високо и ясно. — Ахтал казва, че в долината има някакво заклинание, приспиваща магия да залови неподозиращите пътници. Казва, че и преди е попадал на подобни неща, в Брудуо. Не трябва да заспиваме. Не трябва! Чувате ли ме?

Един или двама от Аркимм се раздвижиха, повдигайки изтощени лица и морни за сън очи.

— Заклинание? — каза Фемандерак. — Преминал съм обучение за това. Бих разпознал всяка магия…

Внезапно философът скочи на крака.

— Прав си! — викна той. — Как съм могъл да го пропусна! Обърна се към Хал и брудуонеца.