Гаснещ зрак [bg]

Имало беше едно желание, обладано от ценност, да се събере кадър от магове. Двор, за да сме по-точни, на практикуващи Тайст Андий. Все едно дали беше талант или нещо друго, много ръце вече бяха способни да бръкнат в тази сила и да я оформят, въпреки че идеята за контрол беше, както се оказа, съмнителна. Нещо капризно имаше, нещо неукротимо, в това чародейство. Райз Херат разбираше предупреждението на Галан в горчивите му нюанси и също като поета се боеше от магията, избуяла вече сред тях.

— Назовете я на владението — беше казал Галан по-рано, когато стоеше в центъра на залата и магията се издигна да загърне фигурата му, змийските ѝ пипала затърсиха и заопипваха като плоскоглави червеи. — Ставаме синонимни с този вкус и тъмнината, от която излиза.

— Не името ме интересува — отвърнал бе Седорпул. — Искаме да те провъзгласим за сенешал. Ако думите са твоята сила в това ново изкуство, тогава води ни. Всички ние ще намерим собствените си пътища, Галан. Важното е, че има нужда. Трябва да разбереш това. Нерет Сор сега грее със светлина. Синтара се опълчва срещу нас и иска да види пътека, прогорена в сърцето на Карканас. — След това се приближи към Галан, с трескави очи. — Сънувах го, онзи златен път от огън.

— Сънува го, нали? — изсмя се Галан. — О, не се съмнявам в теб, жрецо. Срещу будния свят умът намира свое собствено селение и го изпълва с безброй страхове и ужаси. Къде другаде би могъл човек така свободно да играе с ужасната възможност? — Вдигна ръка, езиците пушлив мрак я бяха загърнали. — Но това? То няма отговор за Лиосан. Мракът е загадка. Това, което идва срещу нас, не може да бъде победено. — Ние — и светът — трябва вечно да отстъпваме. Представете си, приятели, какво ни предстои да видим. Смъртта на загадката, и такъв ярък свят ще дойде, ще ни заслепи с истината си, ще ни унизи с отговори, ще ни остърже и ще ни очисти от онова, което не можем да знаем.

В някои отношения новият свят, който бе описал Галан, напълно устройваше Райз Херат, който по природа се отчайваше от неща, които не можеше да знае, от значения, за които можеше само да предполага и където всяко усилие да предположи тръпнеше в корените със съмнение. Не беше ли това ново бъдеще рай за един историк? Всичко обяснимо, всичко разбираемо.