Урокът от нейната смърт [bg]

Апартаментът не беше университетска собственост. Намираше се на три мили извън града в комплекс от двуетажни тухлени сгради. Вратите на втория етаж се отваряха към тесен балкон, който минаваше по цялата дължина на сградата. Гилкрист живееше в апартамент 2Д. Комплексът бе заобиколен от гъста зеленина и големи дървета. Корд забеляза, че през гората той е само на една миля разстояние от собствената му къща. Още една улика, която прокурорът можеше да използва — за Гилкрист е било просто една малка приятна разходка от двайсетина минути, за да стигне до къщата на Корд и да остави заплашителните снимки на Сара.

Корд паркира патрулната кола край група ели, които го скриваха от сградата. Корд отключи пушката и кимна на Кресги да я вземе.

— Нали ми каза, че ходиш на лов?

— Аха. — Кресги взе пушката срещу размирици и на Корд му достави удоволствие да наблюдава как едрите ръце на Кресги зареждат и приготвят пушката така, сякаш се е занимавал с това от петгодишна възраст. Слязоха от колата и тръгнаха по пътеката.

Кресги рече:

— Чувам нещо откъм гората. Хей там.

Корд погледна, присвивайки очи, към гъстата гора.

— Виждаш ли нещо?

— Не мога да разбера. Прекалено много блести.

— Какво чу?

— Стъпки. Може би на куче. Вече не ги чувам.

— Оглеждай се назад — рече Корд.

— Той е само един професор.

— Оглеждай се назад — повтори Корд.

Приведени, двамата мъже потеглиха един до друг към администрацията. Корд намери апартамента на управителя и позвъни. Никакъв отговор. Той даде знак с глава към горния балкон. Двамата се изкачиха по стълбите.

Корд прошепна:

— Ти никога не си го правил, затова ще влезем заедно.

— Съгласен съм — искрено каза Кресги, като едва изрече думите с пресъхналото си гърло.

— Да тръгваме.

Отдолу под тях пропищя клаксон.

Корд и Кресги рязко се обърнаха. Патрулната кола на Джим Слоукъм — с Ранди Сейлс, закрепен в белезници към задната седалка — спокойно се приближи и спря на паркинга. Слоукъм отново натисна клаксона и махна с ръка.

— Хей, Бил — извика той, — реших, че може да имаш нужда от подкрепа.

— Господи боже мой — дрезгаво прошепна Корд. — Джим, какво правиш? Той ще те види.

Слоукъм излезе от колата и се огледа. Той се провикна:

— Какво казваш?

Корд изскочи от прикритието си и хукна към входната врата на апартамента на Гилкрист, крещейки на Слоукъм:

— Внимавай зад сградата! Наблюдавай отзад!

Корд и Кресги застанаха от двете страни на вратата.

Кресги каза:

— Ако той е вътре, вече знае, че си има компания.