Третият близнак [bg]

— Разкажи ми за нея… ако мислиш, че той няма да има нищо против.

— Казваше се Фани Галахър. Беше със зелени очи и тъмночервена вълниста коса. Беше живо и безгрижно същество и единственото момиче в училището, което не проявяваше интерес към Стив. Той не я оставяше на мира, тя се дърпаше и така — месеци наред. Но в края на краищата той я спечели и двамата излизаха заедно цяла година.

— Мислиш ли, че са си лягали?

— Да, от време на време преспиваха у нас. Не ми харесва да принуждаваш децата да го правят по паркингите.

— А нейните родители?

— Говорих с майката на Фани. Тя гледаше на въпроса по същия начин.

— Загубих девствеността си в една алея зад един пънкарски клуб, когато бях на четиринадесет години. Толкова неприятно ми подейства, че до двайсет и първата си година нямах нито един полов акт. Би ми се искало майка ми да е мислела като теб.

— Няма значение дали родителите са строги или не, стига само да са последователни. Децата, малко или много, могат да свикнат с всякакви правила на поведение, стига само да знаят какви точно са те. А един тираничен подход ги обърква.

— А защо Стив и Фани скъсаха?

— Той имаше един проблем… Но за това сам трябва да ти разкаже.

— За сбиването с Тип Хендрикс ли става дума?

— Ама той вече ти е казал? — въздъхна Лорейн. — Боже господи, май наистина ти вярва.

Навън спря някаква кола. Лорейн отиде да погледне към улицата.

— Стив се прибира с такси! — каза тя изненадано.

Джийни се изправи.

— Как е той?

Преди Лорейн да успее да отговори, момчето се качи на верандата.

— Къде е баща ти? — попита го Лорейн.

— Арестуваха го.

— О, боже! Защо? — ахна Джийни.

— Не съм сигурен. Мисля, че ония от „Дженетико“ са разбрали по някакъв начин какво се каним да правим и са подръпнали конците. Изпратиха хора от военната полиция да го задържат. Аз обаче се измъкнах.

Лорейн го огледа подозрително:

— Стив, има нещо, което не ми казваш.

— Един от охраната стреля два пъти по мен.

Лорейн едва сподави писъка си.

— Мисля обаче, че стреля над главата ми. Така или иначе, нищо ми няма.

Устата на Джийни пресъхна — мисълта, че са стреляли по Стив, я ужаси. Та те са можели да го убият!

— Работата обаче стана. — Стив извади дискетата от джоба си. — Ето списъка. И само почакай да видиш какво има в него!

Джийни преглътна с усилие.

— Няма четирима клонинги — рече Стив.

— Как така? — отрони примряла Джийни.

— Осем са.

Очите на Джийни бавно се разшириха.