Третият близнак [bg]

— Ще те изпратя до колата.

Джийни си взе довиждане с Лорейн, която топло я прегърна.

Отвън Стив й подаде дискетата.

— Внимавай с това нещо — каза той. — Друго копие нямаме и едва ли ще имаме подобен удобен случай.

Джийни я пъхна в чантичката си.

— Не се безпокой. И моето бъдеще зависи от нея.

Тя го целуна по устните.

— Божичко! — промълви той след малко. — Доста ли ще практикуваме такива неща?

— Да, но през това време не се подлагай на опасности. Не искам да те изгубя.

— Харесва ми, когато се безпокоиш за мен — усмихна се той. — Струва си човек да рискува.

Джийни отново го целуна, този път по-нежно.

— Ще ти се обадя.

После се качи в колата и потегли.

Кара бързо и се прибра вкъщи за по-малко от час.

С разочарование забеляза, че Лайза не се е обаждала. Помисли си, че може да е заспала или пък гледа телевизия и не чува включването на апарата.

Тя отново изхвърча навън, запали колата и отиде до дома на Лайза — тя живееше в един блок в Чарлз Вилидж. Позвъни на домофона от входната врата, но никой не отговори. Къде бе изчезнала, по дяволите? Нямаше приятел, с когото да излезе в събота вечер. Моля те. Боже, дано да не е отишла при майка си в Питсбърг! — помисли си паникьосано Джийни.

Лайза живееше в 12В. Джийни звънна на домофона на 12А. Отново никакъв отговор. Може проклетата система да не работи. Кипейки от яд, тя опита 12С.

Недоволен мъжки глас изръмжа:

— Кой звъни?

— Извинете, че ви безпокоя, но съм приятелка на Лайза Хокстън, вашата съседка. Трябва ми много спешно, случайно да знаете къде е?

— Да не съм бюро справки бе, момиче! — тросна се съседът. — Дори не знам как изглежда тази Лайза.

— Не си бюро справки, ама си сляп! — викна Джийни в замлъкналия домофон.

Отново подкара към къщи като на състезание. Пак остави съобщение на телефонния секретар на Лайза.

— Моля те, обади ми се на секундата, в която влезеш у вас, независимо колко е часът! Ще чакам до телефона.

След това вече нямаше какво да прави. Без Лайза не можеше да влезе в Лудницата.

Взе душ и се уви в розовия халат. Хвърли една канелена кифличка в микровълновата фурна, но от напрежението й се доповдига и вместо това си направи кафе с мляко.

Извади снимката на Стив, която й бе дал Чарлз. Трябваше да я сложи в рамка. Засега обаче се задоволи да я прикрепи към хладилника с помощта на магнитче.

Това я подсети да извади албумите и да разгледа снимките в тях. Усмихна се, като видя баща си в сако с широки ревери и клош панталони, застанал до тюркоазения тъндърбърд.