И се възправи сянка [bg]

Кърл проследи как младият мъж се изправи и отиде да говори с Аш. Тя седна и изтупа праха от себе си. Внезапно изпита копнеж по гореща баня и топла храна в стомаха си.

Двамата мъже спореха за нещо с приглушени гласове. Кърл зачака, загледана в паяжината, която висеше сред сенките на гредите — един тлъст паяк стоеше в средата й и чакаше някоя муха.

Че извиси глас:

— Тя може би умира вече, стари глупако. Ще те убият за нищо.

— Трябва да го направя — изсъска чуждоземецът.

Разгневени, и двамата мълчаха известно време. Че хвърли поглед надолу към нея и Кърл се престори, че гледа другаде.

Че протегна ръка към Аш. Рьошунът се поколеба за момент и после я пое. Стиснаха си ръцете и когато Аш понечи да издърпа своята, Че внезапно сграбчи китката му.

— Нещата между нас уредени ли са?

Старецът погледна изучаващо лицето му.

— Мисля, че поне не сме врагове — отвърна той.

— Това би трябвало да е достатъчно — каза Че и пусна ръката му.

Аш погледна към Кърл и след това изчезна в полумрака.

Когато тя застана до Че, видя чуждоземецът да се катери с лекота по покрива с изваден меч в ръка. Двама имперски войници пиеха вода от резервоара на улицата под тях. Когато продължиха по пътя си, Аш ги проследи.

В края на покрива той спря и погледна надолу към улица, която Кърл и Че не можеха да видят. Внимателно остави меча си, след това разхлаби две плочки и взе по една във всяка ръка.

Вдигна ръцете си над ръба на покрива, възможно най-раздалечени една от друга, след това ги приближи с един инч, като преценяваше нещо. Подсвирна надолу към улицата.

Пусна двете плочки едновременно.

Миг по-късно се втурна надолу по наклона на покрива.

— Аш! — извика го Че.

Чуждоземецът спря и погледна назад.

— Какво?

— Дано намериш покой, старче.

Аш увисна от ръба на покрива и след секунда изчезна.