Друговремец [bg]

- През океана? - Той потръпна. - Не. Не бих могъл.

- Е, тогава какво? - попитах.

Той отвори око, колкото да ме изгледа горчиво.

- Реших за начало да поспя още час. Но явно няма да стане.

Надигна се примирено и се подпря на стената. Бях твърде уморена, за да сваля кувертюрата, преди да си легна, и по нея, близо до коляното му, имаше подозрително черно петно. Гледах петното, докато той говореше.

- Прав си - съгласи се, - бихме могли да отидем във Франция.

Сепнах се - бях забравила, че каквото и да решеше да прави, вече и аз бях част от решението.

- Но там няма кой знае какво за мен - добави той, като се чешеше разсеяно по бедрото. -Бих могъл да воювам, но това не е живот като за теб. Или ще идем в Рим, за да се присъединя към двора на крал Джеймс. Това е възможно - някои от чичовците и братовчедите ми от бащина страна са в онзи лагер и биха ми помогнали. Не харесвам особено нито политиката, нито владетелите, но е възможно. Но първо бих опитал да изчистя името си в Шотландия. Ако успея, в най-лошия случай ще съм арендатор в земите на Фрейзър. В най-добрия може да си върна Лалиброх. - По лицето ми премина сянка на емоция и знаех, че мисли за сестра си. - Сам не бих отишъл, но вече не съм сам.

Погледна надолу към мен и се усмихна, като галеше нежно косата ми.

- Понякога забравям, но вече те има и теб, сасенак - каза той.

Почувствах се страшно неудобно. Като предател. Той кроеше планове, които биха се отразили на целия му живот, за да се погрижи за безопасността ми, а аз се бях опитала да го -изоставя, като междувременно го поставих в сериозна опасност. Не беше нарочно, но фактите си бяха факти. Дори сега мислех да го разубедя да ходи във Франция, защото това би ме отдалечило от собствената ми цел: каменния кръг.

- Има ли начин да останем в Шотландия? - попитах, извърнала лице. Стори ми се, че черното петно на кувертюрата се беше преместило, но не бях сигурна. Фиксирах го старателно с поглед.

Ръката на Джейми се зарови в косата ми и разсеяно погали врата ми.

- Да - каза замислено. - Възможно е. Затова Дугал ме изчака. Получил е вест.

- Наистина ли? Каква?

Отново обърнах глава към него - движението постави ухото ми в обсега на пръстите му и той започна да ме гали около него. Прииска ми се да изтегна гръб и да мъркам като котка. Потиснах импулса, за да разбера какво ще прави.

- Пратеник от Колъм - отвърна той. - Не мислел, че ще ни намери тук, но по случайност се разминали с Дугал на пътя. Дугал трябва незабавно да се върне в Леох и да остави Нед Гауън да довърши събирането на рентите. Дугал предложи да отидем с него.

- Обратно в Леох? - Не беше Франция, но и не беше много по-добър вариант. - Защо?

- Скоро очакват посетител. Английски благородник, който е имал вземане-даване с Колъм и преди. Влиятелен е и може да го убедим да стори нещо за мен. Нито съм съден, нито осъден за убийство. Може да успее да анулира всичко, да ми уреди амнистия. - Той се усмихна криво. - Не ми харесва особено да ме амнистират за нещо, което не съм сторил, но по-добре това, отколкото да ме обесят.