![Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/3/otrovni-dumi-bg-download.jpg)
Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
Щом излезе на улицата, погледна часовника си. Ако успееше да склони Лавина да го откара до Принц Рупърт с хидроплана си, имаше шанс да хване последния полет за Монреал. Но преди това отдели време за още един телефонен разговор.
— Мосю Сомс?
— Да, господин главен инспектор. Да не би да подозирате, че вашият човек е бил еколог терорист?
— Voyons, как се досетихте?
Уил Сомс се засмя:
— Как мога да ви бъда полезен?
— Джон ми показа своята колиба в гората. Виждали ли сте я?
— Да.
— Убитият е построил абсолютно същия дом в другия край на страната, в квебекските гори.
От другия край на линията не се чуваше нито звук.
— Мосю Сомс? — Гамаш не беше сигурен дали връзката не е прекъснала.
— Боя се, че едва ли има особено значение. И моята колиба е същата. Всичките са такива, с малки изключения. Съжалявам, че трябва да ви разочаровам.
Гамаш затвори, но изобщо не бе разочарован. Вече знаеше със сигурност едно — Отшелника бе идвал на островите Кралица Шарлота.
Арман Гамаш почти изпусна последния полет от Ванкувър. Вмъкна се на средната седалка, а веднага щом самолетът излетя, човекът пред него пусна облегалката си толкова назад, че почти легна в скута на детектива. Пътниците от двете му страни си присвоиха подлакътниците и на инспектора не му остана друг избор, освен по време на целия седемчасов полет да слуша момченцето от другата страна на пътеката, което не спря да стреля по войниците в компютърната си игра.
Сложи си полукръглите очила и потъна в биографията на Емили Кар. Четеше за изкуството, за пътуванията ѝ и за онези „отровни думи“. Взираше се в пейзажите от островите Кралица Шарлота, които художничката бе нарисувала, и още повече се впечатляваше от тези силни, поетични образи. Най-дълго време отдели на картините, които показваха Нинстинтс.
Запечатала бе духа на мястото преди падението, когато тотемите все още са били прави и високи, а дългите колиби не са били покрити с мъх.
Докато прелитаха над Уинипег, детективът извади снимките на скулптурите, които бе резбовал Отшелника.
Загледа се в тях и пусна мислите си да блуждаят. Някъде на заден план момченцето се бе отдало напълно на заплетената история за войни, атаки и геройства. Гамаш си представи Бовоар в Трите бора, преследван от армия факти и от думите на Рут Зардо. Затвори очи и си позволи да клюмне, докато си мислеше за куплетите, които поетесата изпращаше на залпове, сякаш поезията бе оръжие. Разбира се, беше точно това. Поне за нея.
„Колко красиво“ — помисли си Гамаш, докато се унасяше в неспокойна дрямка. Самолетът на „Еър Канада“ го приближаваше към дома. И точно преди да потъне в сън, изплува още един куплет:
Когато прелитаха над Торонто, Гамаш вече знаеше какво е значението на дървените скулптури и какво трябва да направи.
Глава тридесет и четвърта
Докато Гамаш се губеше из мъглите на островите Кралица Шарлота, Клара бе потънала в своя собствена мъгла. Бе прекарала цял ден около телефона — приближаваше се все повече до него, а после отскачаше надалеч.
Питър седеше в ателието си и я наблюдаваше. Вече не знаеше на какво се надява: че Клара ще се обади на Фортен или че няма да го направи. Нямаше представа кое е по-добре. И за нея, и за него самия.
Художникът се загледа в картината на статива. Взе четката, потопи я в боя и я приближи към платното. Бе решен да пресъздаде всички детайли, с които хората очакват да са наситени творбите му. Сложността. Пластовете.
Постави само една точка и отстъпи назад.
— О, боже! — въздъхна и се взря в прясното петно върху белия лист.
Клара отново се приближаваше към телефона, този път откъм хладилника. В едната си ръка държеше чаша мляко с какао, а в другата — бисквити „Орео“. Застана пред телефона и прикова поглед в него.
Дали беше непокорна? Инат? Или отстояваше онова, в което вярваше? Героиня или кучка беше? Странно, колко често бе трудно да се направи разлика.
Клара излезе в градината и в продължение на няколко минути плеви без особен ентусиазъм, после си взе душ, преоблече се, целуна Питър за довиждане, качи се в колата си и потегли към Монреал. Към галерия „Фортен“, за да си прибере портфолиото.