Без светлина [bg]

57.

Те се струпаха в тъмната стаичка, Грейвър, Арнет, Нюман, който още се мъчеше да възприеме видяното в трите обикновени малки къщи на Рауър стрийт, и Бойд, в чиито ръце беше кутийката. От червената светлина всички изглеждаха бледи, приличащи на съзаклятници и напрегнато гледаха предмета у Бойд.

— Сигурни ли сте, че това не е бомба, някакъв капан, а? — мъдруваше Бойд полушеговито, когато започна да отвинтва капачката.

— Искам само да разбера дали е филм — рече Грейвър. — После няма да ви преча повече.

Капачката беше с дълга резба, както е обичайно за подобни водонепропускливи съдове. Когато най-после я отвинти, Бойд я остави на масата, завъртя кутията и плътно навита, блестяща черна ролка се изсипа в ръката му.

— Това е филм — рече той. — Проявен е. — Той разтегна ролката между ръцете си. — Микрофилм.

— Е, засега е добре — каза Грейвър. — За колко време ще можете да получите нещо?

— Мога да направя първия кадър — микрофиш — след около двайсет минути.

Оставиха Бойд в тъмната стаичка и отидоха в главната компютърна стая. Всички компютри работеха и непрекъснато се чуваше чаткането по клавиатурите. Куин беше до радиото си, водеше записки в бележник и говореше с професионална досада в миниатюрното микрофонче. Нюман бързо обхвана всичко с поглед, опитвайки се да не зяпа, но, естествено, му се искаше да види колкото се може повече. Арнет се спря усмихнато.

— Това е Куин — каза тя на Нюман, но без да прекъсва момичето, за да я представи. — В момента получава съобщения от Саут Шор Харбър. Имаме нещатни сътрудници, както при вестникарите. Когато се случи нещо голямо, подобно на това, те ни държат в течение. Всяко обаждане се записва в компютъра, съобщенията се сверяват и на информацията се определя дадена числена стойност, подобно на стойностния код, които се дава на осведомител или източник. Следим внимателно както качеството, така и обема на информацията от всеки сътрудник. Понякога това се отплаща по най-неочакван начин.