Господарят на дъжда [bg]

Той слезе на каменната площадка и отново се ослуша. Някаква жена се опитваше да успокои детето, но то се разплака още по-силно.

Фийлд се долепи до стената; стискаше револвера със здравата си ръка и се взираше в полумрака. Видя една китайка, която люлееше бебето и го галеше по челото. Той вдигна револвера и се приближи.

Детето утихна. Жената забеляза Фийлд, но остана неподвижно, втренчена в него. Той видя нещо в погледа й, може би съчувствие; после си даде сметка, че е предупреждение.

— Не мърдай, Фийлд. Свали оръжието.

Прокопиев се появи от полумрака, дулото на револвера му сочеше право в челото на Фийлд.

— Свали оръжието.

Изражението на руснака бе сурово и хладно. Фийлд си представяше, че точно така гледа момичетата, които биеше в стаята си в общежитието.

— Дай револвера.

Фийлд бавно отпусна ръка и за миг обмисли възможността да побегне.

Прокопиев поклати глава:

— Застрелян в гърба при опит за бягство, нелеп начин да умреш.

— Не се опитвам да бягам.

— Засега — усмихна се руснакът.

— Сигурно имаш опит в тези убийства.

Прокопиев кимна:

— Да. Още ли вярваш, че един полицай може да остане идеалист в този град?

— Някой трябва да опита.

— Е, сега имаш възможност. — Прокопиев кимна към стълбището. — Тук съм само аз.

Фийлд не разбра какво имаше предвид руснакът. Кръвта му още кипеше от възбуда.

— Ти си глупак, Ричард Фийлд, но по-добре глупак, отколкото лъжец. — Прокопиев махна с револвера си. — Пъхни оръжието в колана си. Ще ти потрябва.

Фийлд се намръщи.

— Този град превръща всички ни в лъжци, Фийлд. Лъжци и измамници. — Прокопиев се изправи и прибра револвера в кобура си, на лицето му изведнъж се изписа безпокойство. — Каква полза имам да те убивам? Може би все още имаш шанс да уредиш живота си. Просто трябва да се вразумиш. — Обърна се и заслиза пред Фийлд. — Оттук има страничен изход. Всички сгради са под наблюдение и отпред, и отзад, но само аз пазя тази уличка, затова побързай.

— Значи Грейнджър е бил прав — измърмори Фийлд по-скоро сам на себе си.

— Грейнджър беше достоен човек, но вече го няма. Затова бягай, докато още имаш възможност.

Руснакът хвана Фийлд за рамото и го избута навън, после затръшна металната врата зад него.

Фийлд вървеше като насън, с притворени очи заради яркото слънце. Очакваше да чуе изстрели зад гърба си и да почувства внезапната болка от куршум, но уличката беше тиха.