Господарят на дъжда [bg]

След няколко минути се върна и прошепна нещо на началника си, който отвори вратата пред Фийлд.

— Благодаря, сержант — каза той и влезе.

Люис го чакаше в главното фоайе под портрет на Дизраели.

— Добър ден — поздрави Фийлд.

Люис не отговори. Преведе го по голямо каменно стълбище под портретите на предишните главнокомандващи на Китайския корпус.

Спря и пусна Фийлд да влезе пръв през огромна врата със златен обков в бална зала с полиран дървен под и големи огледала и портрети по стените. Безшумно затвори вратата.

Фийлд отиде до един прозорец и погледна главнокомандващия и почетните гости, събрали се на двора. Джонките и сампаните сновяха в реката покрай големите параходи. Пагоните на главнокомандващия блестяха на слънцето.

Фийлд се обърна и едва сега забеляза Лу, застанал зад Люис до малка метална врата в дъното на залата. Китаецът се приближи, без да отмества поглед от лицето на Фийлд. Гневът му личеше във всяка стъпка.

— Един ден, господин Фийлд, никой от вас няма да остане тук. Алчността ще ускори провала на европейците. Но кой може да вини господин Джефри и приятелите му, че искат да се възползват пълноценно от ситуацията, докато още могат?

Фийлд за пръв път осъзна, че омразата, горяща в тези малки очички, е насочена не само към него, а към всички чужденци, включително към Люис.

— Как смеете да ми нареждате да идвам тук?

— Не съм ви нареждал нищо.

Лу наклони глава на една страна:

— Мислите си, че ще напуснете жив Шанхай?

— Вие ще решите.

Лу въздъхна:

— Ами жената, детето?

Фийлд мълчеше.

— Идвате в дома ми. Открадвате дневника ми. Моя дневник. Моя. В моя град. В Шанхай.

Китаецът се закашля и тялото му се разтресе, което за момент му придаде уязвим вид.

— Искам само Наташа и момчето — каза Фийлд.

— Ти си луд — намеси се Люис.

— Луд — повтори Лу. — Да.

— Искам…

— Как смеете да се пазарите с мен в този град? Аз командвам хиляди мъже, а вие си мислите, че ще се измъкнете. Как е възможно?

— Искам само да взема жената и детето.

Лу се втренчи в него и той издържа погледа му.

— Да — каза китаецът. — Жената и без това вече е твърде стара, но малкият… толкова нежен.

Гърлото на Фийлд се сви.

— Детето… животът е пред него, но все пак е толкова крехко.

Лу вдигна ръка и се почеса по бузата.

— Имам доказателства, че организирате контрабанда на опиум, която ви носи баснословни печалби, и че използвате част от парите за подкупи на висши обществени служители в този град.