Господарят на дъжда [bg]

Когато завиха по следващата пряка, натисна газта.

— Не толкова бързо — предупреди китаецът.

Кръвта нахлуваше в главата на Фийлд.

— По-бавно — извика Чен.

— За бога!

— Внимателно.

Пред тях беше спрял трамвай и няколко души чакаха, за да се качат. Фийлд понечи да изпревари, но Чен го спря:

— Чакай.

Фийлд беше готов да избухне, но след малко китаецът махна с ръка:

— Карай.

Чен погледна назад. Фийлд шофираше машинално, всичко наоколо му изглеждаше нереално. Когато приближиха хиподрума, един жълт шевролет привлече погледа му.

— Намали скоростта — нареди Чен. — Спри преди „Щастливи времена“.

Той спря неколкостотин метра преди кооперацията зад стар форд, от който слизаше младо семейство; майката се опитваше да спре децата си да не изскочат на улицата. Хората на Лу стояха пред сградата. Григориев пушеше.

Фийлд извади револвера изпод седалката и го пъхна в кобура си.

— Чакай тук, Алексей. Не излизай от колата.

Слезе и тръгна след Чен. Отново погледна сградата, но хората на Лу не бяха помръднали.

Китаецът го заведе от задната страна на кооперацията. Черната метална врата на товарния вход беше зад голям контейнер, преливащ от боклук. Чен извади револвера си и му даде знак да отвори вратата. Влязоха.

Слязоха в мазето и Фийлд опипа стената за ключа на лампата.

В основата на стълбите имаше няколко кофи, купчина четки за боядисване и метла. Чуваше се тихото тракане на бойлер. Фийлд вдигна револвера си, металната ръкохватка бе хлъзгава от потта му.

Чен му даде знак с ръка и наклони главата си на една страна.

Намериха помощното стълбище и предпазливо се качиха в главното фоайе. Когато отвориха вратата, Фийлд видя Григориев навън. Стоеше с гръб към тях. Двамата с Чен безшумно прекосиха фоайето, без да изпускат от поглед руснака. В портиерната нямаше никого.

Стигнаха до стълбището. Втурнаха се нагоре и когато наближиха последния етаж, Фийлд чу писъците на Наташа.