Господарят на дъжда [bg]

Автор: Bradby Tom
Год: 2004
Язык: болгарский
Год: Ера
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.

Перейти на страницу:

— Джефри е бил замесен в незаконна организация, занимаваща се с контрабанда на големи количества опиум в Европа. Знаеше ли за това?

— Знаех, че отнякъде получава много пари. Мислеше си, че нямам представа къде крие ключа от сейфа.

Фийлд се върна при нея.

— Опиумът преминава през една от фабриките на Люис, но неговото име не се споменава във ведомостта за плащане, до която успях да се добера.

— Джефри винаги е искал да бъде богат като Чарли.

— Липсата на името на Люис в списъка не е гаранция, че не е замесен.

— Чарли има повече пари, отколкото човек може да изхарчи за един живот. Както и да е, той не отдава голямо значение на това.

— На какво отдава значение?

— Той много прилича на теб, колкото и да не ти се вярва. — Тя вдигна ръка. — О, знам, че няма да го приемеш, и в известен смисъл си прав. Той е разюздан, понякога дори жесток, но държи на достойнството си по свой собствен начин. Поне е принципен.

— Близък ли е с Лу?

— Не, просто се търпят. Налага им се.

— Люис не е длъжен да търпи никого.

— Грешиш. Веднъж ми каза, че гледал на Китай като на огромна река. Понякога можеш да отклониш малко вода към нивата си, но през повечето време трябва да плуваш по течението. Ако не беше Лу, на мястото му щеше да е някой друг. Той и онези като него не могат да бъдат премахнати, а Чарли обича стабилността. Не е толкова черен, колкото изглежда. Така държи позицията си и управлява фирмата.

Фийлд се замисли не за Люис, а за Грейнджър, който бе използвал подобни думи пред хотел „Катей“. Струваше му се, че оттогава са минали векове. Грейнджър разбираше.

Обхвана го чувство на вина, че някак си и той е отговорен за убийството на началника си. Чудеше се дали Лу, Джефри и Маклауд винаги са възнамерявали да се отърват от Грейнджър, или смъртта му бе само странично събитие покрай опита им да се отърват от Фийлд и Капризи.

— Какво ще правиш сега, Ричард?

Той сведе очи и се опита да събере мислите си.

— Ще се обадя на Люис и ще го помоля да ми уреди среща с Лу. На публично място, за да е безопасно. Ще им предложа онова, което и двамата искат: запазване на положението.

— Какво ще поискаш в замяна?

— Нещо, което е без значение и за двамата.

— Момичето?

— Да. Рускинята.

В гласа на Фийлд прозвуча упрек.

— Ще ми простиш ли, Ричард?

Той я погледна. Пенелъпи хапеше устните си, изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче. Фийлд я разбра.

— Няма за какво да ти прощавам. Ти сама трябва да си простиш.

Пенелъпи сведе очи и отново заплака, но той остана неподвижно.

Тя се изправи и влезе в къщата. Фийлд запали нова цигара, но не я сложи в устата си. Загледа бавно издигащия се дим.

Пенелъпи се върна и остави в скута му кафяв плик.

— Ако искаш да оцелееш, това ще ти помогне.

Фийлд неохотно отвори плика и изсипа съдържанието му върху масичката.

— Не съм ги броила, но мисля, че има около десет хиляди американски долара.

Той я погледна.

— За теб са, Ричард, и за руската ти приятелка. На мен не ми трябват.

— Не мога да ги приема.

— Дай ги тогава на нея.

— Не…

— Не се инати, Ричард. Не е нужно да доказваш нищо. Приеми този малък жест. — Изражението й се смекчи. — Тези пари не ми трябват. Ако не ги искаш, ще ги хвърля.

Фийлд се втренчи в купчината банкноти. Никога не беше виждал толкова пари накуп. Щяха да стигнат до края на живота му.

— Ще взема хиляда — рече накрая, — ако обещаеш да дариш останалите на едно сиропиталище. Ще ти напиша адреса.

Тя коленичи пред него.

— Аз не съм лош човек, нали, Ричард?

Той не знаеше какво да отговори.

— Моля те!

В очите й се четеше молба. Сложи глава в скута му като дете. След няколко секунди Фийлд вдигна ръка и нежно я погали.

* * *

Прозорецът на спалнята беше отворен и Фийлд още чуваше оркестъра от „Бънд“, но градината бе странно притихнала, обградена от всички страни от високите сгради, никнещи като гъби през годините на икономически възход след края на войната. Лек бриз поклащаше завесите.

Фийлд усети, че Пенелъпи го наблюдава от вратата.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?