Господарят на дъжда [bg]

— Бягай — изсъска Чен.

Наташа се обърна. Чен отново започна да стреля и Фийлд чу вик. Постави капака и се изправи. Покривът беше плосък и покрит с дребен чакъл. Дим от три високи комина бавно се носеше към часовниковата кула на хиподрума. В далечината се открояваше куполът на хонконгско-шанхайската банка.

Фийлд се завъртя, прескочи няколко телеграфни жици и отиде при ръба на покрива. Нямаше защитна стеничка или парапет. Той спря на края на покрива, като се стараеше да не поглежда надолу. Съседната постройка бе с няколко педи по-ниска, но разстоянието беше голямо.

Съседният покрив също нямаше парапет. Металните комини в средата му бълваха дим към Фийлд. Разстоянието беше около три метра.

Той погледна надолу към задната уличка, от която бяха влезли с Чен. Падането щеше да е кратко и смъртоносно. Зад контейнера при задния вход бяха приклекнали трима униформени полицаи. Други двама стояха опрени до стената зад тях. Фийлд се отдръпна, преди някой да погледне нагоре. Заради жиците имаше само около два метра за засилване.

Беше достатъчно.

Отдолу се чуха изстрели, после тракане на автомат.

Фийлд се съсредоточи върху отсрещния покрив. Отстъпи колкото можеше по-назад, жиците опряха в петите му. Затвори очи за момент. Зави му се свят.

Отдолу се чуха още крясъци. Фийлд извади револвера от колана си, отвори очи и се затича. Скочи, мярна за миг уличката отдолу, приземи се на другия покрив и се претърколи през здравото си рамо, за да предпази оръжието си и да не изкрещи от болка.

Изправи се, по ризата му бяха полепнали камъчета. От сградата зад него се чуха още изстрели, отново последва тракане на автомат.

В другия край на покрива имаше издигната платформа с ръждясала желязна стълба. Фийлд се качи. Куличката на Клуба по езда още се виждаше от едната му страна.

Той прескочи още няколко кабела и отиде до ръба.

Следващата сграда беше по-висока и не можеше да се прехвърли на покрива й. Под неговото ниво обаче имаше тесен корниз, обикалящ два комина. Бе широк не повече от петдесет сантиметра. Беше почти невъзможно да се приземи на него, но нямаше друг избор.

Втренчи се към пролуката между двата комина. По края на перваза имаше издигнат ръб, не по-висок от една тухла, но достатъчен, за да се хване.

Фийлд застана на самия край на покрива, приклекна, но се поколеба. Стомахът му се сви както веднъж, преди да скочи в басейн от висок трамплин.

Разстоянието бе твърде голямо.

Той се огледа. На отсрещната сграда имаше отворен прозорец, дантелената му завеса трептеше леко от вятъра. Уличката отдолу бе задънена от едната страна и имаше изход към „Фучоу“. Между двете постройки бяха опънати простори с пъстро пране. Вече не се чуваха изстрели.

Фийлд стисна клепачи, после ги отвори и скочи.